Фортисимо

Тя от Русе, Той – от Шумен. Семейство, любими, приятели, партньори по танци, намерили се преди почти седем години. И почти веднага открили танца... Катя и Даниел Димитрови – Клуб „SALSA ENCANTO” – Шумен.

- Как привличате някого към танца?

Дидо: Идеята на социалния танц е да се танцува сред хора и това става на партита – така че ги каним на парти. Още след първото парти, каним хората да дойдат в залата и да открият танца. Да се научат да танцуват и да се чувстват добре на партитата.

- След нашествието на денс реалити форматите, увеличи ли се броят на хората, които искат да танцуват?

Катя: Безспорно. Танцуващите се увеличиха. Чу се за танца салса, бачата.. Принос имат известните вече Памбос Агапиу и Алфредо Торес. Те популяризираха тези танци, дадоха им гласност със своите участия. Най-малкото - когато ние започнахме да танцуваме, когато споделяхме с какво се занимаваме, срещах неразбиращи погледи и въпроси какво е това „салса”, сос ли е... Днес вече хората имат представа какво е салса, дори да не са влизали в зала.

- Като при всеки танц по двойки, мъжът ли е водещият партньор?

Дидо: Това, като разбиране, е прието и идва от традицията на спортните или балните танци. Според правилника се позволява жена с по-ниско танцувално ниво да бъде в двойка с мъж с по-високо. Но при социалните танци този елемент изобщо не е застъпен. Воденето от страна на мъжа е просто за да покаже какво очаква от страна на дамата, но тя е равностойна в танца.

- Като в живота...

Дидо: Малко повече (смее се), защото съм виждал повече успели двойки в танца, отколкото в живота.

- Какви хора идват да танцуват във вашата зала – има ли счетоводители, касиери...?

Дидо: О, да! Имахме учители, адвокати, инженери, ветеринари, счетоводители, доктори, компютърни специалисти. Това е идеята на социалния танц - да ти даде възможност да контактуваш с хора, които в ежедневието си няма да срещнеш.

Катя: В залата са идвали наши преподаватели от университета, например. Първо те ни учиха в университета, а после дойдоха при нас – ние да ги научим да танцуват.

- Нещо като бартер...

Дидо: Те го приеха по-философски – как нещата се обръщат в живота, и как ученикът се превръща в учител.

- Къде, освен в клуб „Ретро” сте правили партита? 
Дидо: Тук в Шумен сме правили на басейн „Ривиера”

Катя: На състезание във Варна Памбос организира огромна руеда на входа на Морската градина. Имаше няколко руеди. Беше много вълнуващо това преживяване. При всяка смяна на партньорите попадаш на нов човек, нов темперамент, ново усещане. Чувството е неповторимо!

- Танцуват ли шуменци салса?

Дидо: Вече започнаха, но е трудно. Факт е, че все още има хора, които не знаят, че има клубове по салса. И еснафският манталитет също пречи.

- Сега хората имат много грижи. Затрупани са с куп неща, през които трябва да преминат – финансови причини, негативни емоции. Танцува ли им се?

Катя: Да, така е. Хората, които идват при нас, имат различни проблеми – това е нормално. Разговаряме с тях, обясняваме това, че клубът ни не е само бизнес. За нас най-най-голямата награда е хората да се отпуснат, да усетят танца и да поискат да танцуват.

- Лекува ли танцът? Като психотерапия... Ако съм си счупила крака – няма да помогне, но лекува ли емоционално?

Дидо: Лекува. Емоциите, които добива всеки. и негативната енергия, която ще извади, ще му донесе много повече, отколкото да седне някъде да пие кафе и да поговори с някого. Невероятно много помага, всички излизат с усмивка. Повечето хора в края на работния ден идват уморени, раздразнителни, но музиката, движенията успяват да разтоварят тези емоции.

- Имате ли девиз, мото?

Катя: Наскоро бяхме гледали един филм, където учителят по танци се опитваше да вмени на учениците си, че танцът променя към по-добро. Виждала съм как танцът променя и визията, и отвътре – прави човека по-добър. Танцът променя към по-добро! Заповядайте при нас да станете част от тази промяна!

Дидо: Просто ТАНЦУВАЙТЕ, ще е напълно достатъчно като девиз.

- Вие сте учители по професия. Имате ли много ученици, които идват да танцуват при вас, за да имат по-висока оценка в училище?

Катя: Заради такива користни цели – не. Но след едно участие в Математическата гимназия – при нас имаше наплив от ученици. Харесали са танца, усетили са магията. Все още им е странно, че отиват да танцуват при г-жа Димитрова, при г-н Димитров... От тази година имаме и една нова гордост!

Дидо: След 3 годишно упорстване, най-после успяхме да спечелим правото в прословутия модул, допълнителен час по Физическо възпитание и спорт, да включим точно танца. С помощта на ръководството на Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович” ни е обещана и зала. Това в скандинавските страни отдавна е заложено и е традиция. При нас тепърва започва.

- От пръв поглед личи, че сте все още влюбени, след 7 години заедно. Танците и салсата имат ли пръст в това? Те ли запазиха този огън в очите ви?

Дидо: Да. Танцът с любим човек придобива съвсем друго значение. Позволява да покажеш отношение, което иначе не можеш да изразиш с друго и трябва да разчиташ на вече познати неща. Поднасянето на цветя, милите думи – тях ще ги има винаги, те са задължителни за всички двойки. В танца е друго, и движенията винаги са различни, танц с танц не си приличат, а и в танца не може да се излъже. Личи си дали си изнервен, дали ти е приятно, дали изпитваш радост от това общуване. Освен всичко друго - танцът изисква винаги да има хармония. Встъпвайки в танца, ние приемаме задължението движенията ни винаги да бъдат ръководени от хармония.

- Ето ви нов девиз – пазете любовта с танц, или открийте любовта в танца... Пропуснах ли да питам нещо важно?

Катя: Бихме искали да поканим всички, които искат да танцуват – всеки четвъртък в Младежки дом, от 20 часа. Имаме току-що започнала група. А всички, които искат да станат част от салса парти, да заповядат всяка събота, пак от 20 часа в клуб Ретро в Градската градина... Специалната ни покана е за „Хелуин салса парти” на 31 октомври на същото място.

Дидо: Аз искам да добавя и за по-големите събития. Вече и в България има салса календар, в който има няколко големи, значими събития. А това е крайната цел на всеки танцуващ. Там наистина се усеща същината на социалния танц. Събират се хора от цяла България, от цяла Европа, понякога и от други континенти. Виждаш на едно място няколко хиляди души, събрани от една идея. И тази идея не е нито политическа, нито социална, нито икономическа, а е любовта към танца, към красотата и хармонията. Танцуването в ритъма на една песен е най-невероятното зрелище, на което всеки може да присъства. Ако си станал част от такова голямо събитие, това ти носи друго усещане и за самия теб. Ежедневието ни се променя. Ритъмът ни на живот е друг, като знаем, че на всеки два или три месеца ни предстои по едно такова преживяване. Зарежда достатъчно до следващия път.

Катя: В края на октомври предстои третото издание на Балканския конгрес по салса в курорта Боровец. Миналата година участвах. Видях как танцът игнорира предразсъдъците, и в частност тези, които аз съм имала. Там танцувахме заедно сърби, гърци, румънци, турци. Имаше и от други страни, извън Балканите. Дадох си сметка как сме свикнали в ежедневието да слагаме етикети – гърците са високомерни, към турците имаме специално отношение покрай историческата обремененост, румънците – други... А в танца няма нищо такова. Така че – заповядайте да танцувате с нас!

Спирам записа, но продължаваме да говорим за танците, за режима им, за нещата, които обичат да правят, и за тези, които не правят. С приятна изненада открих, че от началото до края на разговора ни, те се допълваха чудесно. Показаха хармония не само в отношението към танца, в самия танц, а и в начина, по който прехвърляха усмивка един към друг, в говоренето и дори в пиенето на следобедното си кафе!

(Част първа)

За fortisimo.eu с Дидо и Катя Димитрови пи кафе Нели Русева