Най-честите оплаквания на родителите около мен са свързани с безспирните молби на детските градини, които искат допълнителни пари за какво ли не. Всъщност разговорите придобиват финансово естество още от първия ден.
„Пари няма, положението е трагично, базата е остаряла. Имаме нужда от столчета, маси, завеси, нови плочки. Не искаме да Ви събираме пари, но сме принудени”. Това е перфектното извинение. Примиряваме се донякъде в името на добрия тон и взаимоотношения. И какво получават децата ни в замяна на това? Натоварване със свръх амбициите на учители и директори, които се борят коя градина да бъде номер едно.
Още от малки децата ни участват в безброй репетиции, тържества, тоест от тях се иска да се държат като големи. Паралелно с това играчките в детската градина служат за декор, а децата стоят мирно като войници. И сега очаквам всички учители, а дори и родители да скочат срещу мен и да кажат, че не съм права.
„Какво искате Вие, щом смятате, че не гледаме детето ви, имате избора да го правите у дома?! Вие знаете ли как се гледа не едно, а 30 деца”. Това ще са думите, които ще чуя в замяна на оплакванията ми. Да не говорим, че отношението към малкото същество ще се промени от момента, в който хлопна вратата сутринта.
Не, скъпи, учители, не знам какво е да се гледат толкова деца. Разбирам и влизам в положението Ви, защото ние трудно се справяме с едно или две деца. Но разберете ни и нас – родителите. Децата са нежни и раними души, имат нужда от разбиране и внимание. Особено през периода на адаптация на новото място. Разбирам, че не Ви е приятно когато всяко от 30-те малчугани се занимава с каквото му падне, блъска нещо в стената или разпилява книжките, които така старателно сте подредили 5 минути по-рано. Но не искайте от тях да порастват преждевременно. Не убивайте детството им с исканията да се държат като нас – големите.
Жал ми е в какво се е превърнала тази така уважавана от мен професия. От педагози, които трябва да напътстват и учат децата ни на добро, учителите са станали звероукротители. Трансформирали са се в просяци на пари, в свръх амбициозни същества.
Разбирам, че не е лесно да се трудите срещу скромната си заплата, но не мислете, че и при нас родителите положението е по-различно.
Всички живеем в труден свят, в трудно време. Принудени сме да се борим за оцеляване. Но докато правим това – можем да бъдем хора. Званието човек, с което се наричаме, изисква това от нас.
За fortisimo.eu – Анастасия Маринова (снимка: skandalno.net)
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
