„Много съм щастлив, направо ще се пръсна от радост”, казва синът ми, ако в ръката му се озове балон. Въздух под налягане са не само разноцветните балони, които украсяват всеки празник.
Е, да, и аз се радвам на балоните, но на истинските.
Забавната съдба честичко ме среща с хора, които приличат на балоните. Появяват се като празник в живота ти, макар че само така изглежда, и задържат това си състояние за твърде кратко време. Колкото по-атрактивни и забележими са като цяло, толкова по-бързо се спихват. Точно като балоните.
Появяват се, говорят, убеждават, спорят за правотата си. Навсякъде са, могат всичко, раздават усмивки, лепят епитети, саморекламират себе си като праведници, като светлината и добродетелта. Винаги са насреща, умеят всичко и са готови на геройства в името на всяка кауза.
Обаче… Винаги има една остра подробност. Всичко това е само на думи.
Дойде ли момента на изпълнението, на мърдането, на изявата, на „саможертвата”, на действието, започват с оправданията. Също толкова напомпани като балоните. Събират всички аргументи на света, за да оправдаят собствените си странни решения, насочени единствено към егоистичните им души.
Времето, обстоятелствата, хората около тях, всички са пречка да бъдат това, което… много искат да бъдат. Но не са.
Само едно може да им се признае. Това е, че за един момент, понякога по-дълъг, друг път по-къс, много добре заблуждават, че са онези прекрасни личности, които всеки харесва.
И, разбира се, всеки иска да бъде. И всеки понякога е. И всеки би искал да има до себе си.
Въпрос на характер и на възпитание. Има такива хора, които са родени за балони. Убедена съм, че някои дори не подозират за гумената си същност. Други пък знаят отлично това, но никога няма да признаят. Ако са на разстояние от теб се забавляваш, а ако са наблизо им се „радваш”... докато се спихнат.
Въздух под налягане, задържан от цветна гумичка.
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: onefabday.com и llnwd.net)