Фортисимо – това е лично!

Почвам отдалеч, но въведението е важно. Затова Ви моля за търпение. Световноизвестният професор по биология Ричард Докинс твърди в документалния си филм „Невярващите”, че организираната религия е като умиращо животно, което се мята и съпротивлява с все сили в последните мигове от живота си.

Не е трудно да повярваме в хипотезата му, особено ако проследим нарастващите спазми за въвеждане на задължителното вероучение в училище. Мятанията на умиращата религия бяха подсилени от публична (даже звездна) петиция, която приканва депутатите да плюят на светското ни образование. А иначе то коректно е позиционирало „божествените” текстове там където им е мястото – в няколко учебни часа по литература и философия.

В предсмъртните напъни се включиха и колегите от NEWS7, които решиха да дискутират темата за часовете по вероучение като дават трибуна на двама невъзпитани, нагли, истерични и жадни за изява защитници на божествената делюзия – адвокатът Марин Марковски и треньорът по баскетбол Константин Папазов. Тези експерти по духовните проблеми спорят с една единствена възпитана, скромна и начетена дама – Цвета Бресничка от Асоциация "Родители". Битката бе неравностойна, безмилостна, гнусна и жестока. Всички удари са разрешени в името на онзи отгоре.

Да говориш за „Смирение, мирянство и добрина” с истеричен фалцет е проява на сериозни ментални и социални проблеми. Тити Папазов трябва да се замисли по този недотам духовен въпрос. Но не за неговите „духовни” истерии и ръкомахания ми е думата.

По време на нехигиеничния си монолог адвокат Марковски игра любимия коз на всеки вярващ рекламист – страхът от наказанието божие: „Виждате ли колко опасно е това твърдение (фактът че при силно религиозните общества престъпността не е по-ниска, а моралът не е по-голям – бел. авт.). Един мой клиент когато съседът му го поздрави с „Христос воскресе!”, той каза „Не съм го видял.” и след това получи обвинителния акт за убийство. Тези, които правят престъпления не са вярващите”.

„Това са внушения и манипулации”, успя да каже Цвета Бресничка, преди Папазов да се развика „Аз не мога да разбера как има хора, които са против това (задължителното религиозно обучение – бел. авт.), това е потресаващо. ТОВА Е ПОТРЕСАВАЩО!!! Виждате реалната гнилост на българския народ в момента.”

Ако страхът от божието наказание е единствената причина, поради която Марковски, Папазов или който и да е друг кръстоносец не стрелят на месо по улиците, то това говори много лошо за тях. Е тук наистина виждате реалната гнилост на „божествения” морал. Да, знам, че вълшебните приказки са универсални преносители на морални послания, но никой адекватен възрастен не аргументира действията и възгледите си с Червената шапчица, митове за Зевс или Орфей. Или поне така се надявам. Страхът е лесното решение, но не е правилното.

Същите внушения и манипулации се правят и в учебник по вероучение, който се разпространява свободно в интернет. В графата „Истински истории” е публикувана болезнено гнусна версия на божественото наказание, разказано от адвоката:

"Подигравката със светинята също има големи последици. Една млада жена се хвалела, че не вярва в Бога. Когато отишла да ражда, в болничната стая имало окачена икона.
- Махнете тази икона! - смело се разпоредила. Аз не искам моето дете да види най-напред такова нещо.
След раждането лекарката ѝ донесла детето и казала:
- Наистина желанието ви се изпълни. Вашето дете никога няма да види икона, защото се роди сляпо."

Що за изрод, повтарям ИЗРОД (казвам го с фалцета и ръкомаханията на Папазов) може да си позволи да опише такава „истинска история”? Дори не е нужно да обяснявам колко гнила е моралната „поука” тук. Само ще попитам отново: „Къде е религиозната съпричастност и любов?”. И това е пример, който трябва да попадне в главите на деца до 12 години или по-големи, ако било нужно, казва авторката му игумения Валентина. Това е тема – хилядократно по-притеснителна от преспивната песничка с шамарчето в учебника за 5-ти клас, но будните (иначе) майки не вдигат вой до небесата – когато темата включва Бог. Защо ли?

В едно обаче съм сигурен – нито един човек, достигнал до атеистичната или евентуално агностична позиция чрез знания и критично мислене, няма да разкаже със сериозен и назидателен глас следната история:

„Една млада жена се хвалила колко много вярва в Бога. Когато отишла да ражда, в болничната стая нямало окачена икона.
- Сложете икона! – смело разпоредила. – Аз искам първо моето дете да види Бога.
След раждането лекарката ѝ не донесла детето, а казала:
- Наистина желанието Ви се изпълни. Вашето дете веднага след раждането видя Бога, защото умря."

Вероучението не е успешна формула за насаждане на морал и само невежите хора твърдят обратното (трябва да си чел Библията, че да знаеш как тя дава конкретни инструкции за убийства, утвърждава робството, поставя жената в подчинено положение, насажда хомофобия и допуска жертване на собствените Ви деца в името на „божествената” промисъл). Вероучението е поредното подаване на топката, бягане от отговорност и пожелателно мислене от страна на родители и учители, които са неспособни да се справят с детското възпитание.

И за финал бих искал да питам подписалите се интелектуалци в подкрепа на задължителното религиозно обучение в училище (и по-конкретно г-н Папазов): след като мислите че децата Ви трябва да бъдат възпитавани с вълшебни приказки от преди две хилядолетия (и повече), защо не опитате да лекувате телата им с медицинските „достижения” от тези времена?!

За fortisimo.eu - Стоян Стоянов (снимки: NEWS7)