Фортисимо

Приказните истории са мъдри. Често даваме за пример „Мечо Пух”, „Малкият принц”, а от скоро и „Хари Потър”. В книжката за очилатия магьосник има един много популярен спорт. Играе се върху летящи метли и прилича на смесица между футбол, ръгби и баскетбол.

Най-добрата приятелка на Хари обаче не харесва куидича, и то не защото е скарана с физическото, а защото е забелязала, че спортът разделя, вместо да обединява. Същото е положението с всеки спорт и в света на обикновените хора.

Делим се на сини, червени, жълти, българи, чужденци…

Затова аз често казвам, че харесвам спорта, но не обичам фанатичните запалянковци. Тези, които се бият, рушат, викат, псуват и хабят безсмислено тонове нерви.

Отскоро и аз преминах в отбора на футболните любители. Гледам Градската аматьорска лига по футбол. Ходя на ученическия стадион почти всеки уикенд. Естествено, имам своите фаворити, но това не е достатъчно. Не бих се забавлявал от трибуните, ако любимият ми отбор вкара 10 гола в една среща. Ще се впечатля само ако играта е добра, ако съпротивата е силна. Удоволствието от лесната победа се изпарява бързо.

Всички сме различни – делят ни години, улици, етажи… Но добрата игра трябва да ни обединява.

Силните съперници заслужават уважение. Точно затова ръкопляскам не само за вкараните голове на моите фаворити, а и за спасените удари от техните противници. А вие?

Ще проверя в събота на стадиона ;)

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов