Фортисимо

Производството в България хич го няма – за сметка на търговията. Всяко второ гаражче е магазин, а МОЛ-овете никнат у нас като гъби след дъжд.

И въпреки че икономическата криза докара хиляди търговци на дребно до фалит, родната икономика продължава да разчита предимно на продажбата на стоки.

След като търговията у нас е толкова развита, нормално е да предположим, че и отношението към клиента ще бъде на ниво. Нали? Допреди година само недоволствах, че тук клиента не го бръснат и за 5 стотинки. Повечето продавачи бяха нагли, апатични, арогантни и неуслужливи. Проблемът се задълбочи след краткото ми посещение в Лондон миналия септември. Деветмилионният град прилича на мравуняк, навсякъде има тълпи от хора, но личното и позитивно отношение се е превърнало в норма. Консултантите се интересуват дали си доволен от покупката, добре ли си се чувствал в магазина им. Предлагат ти да се възползваш от всевъзможни акции, намаления… и всичко това се прави с огромно внимание и усмивка.

Месеци след почивката ми на Острова съжалявах, че не мога да получа подобно отношение по родните магазини. Бях убеден, че апатията е символ на българската търговия. За щастие май ще се окаже, че греша.

От известно време на касите в супермаркета ме питат дали съм доволен от покупките. Е, не го правят с нужния патос, но все отнякъде трябва да се тръгне. Забелязвам, че магазинерките стават все по-услужливи. Търсят по-малки номера на дрехите, които харесвам, дават оценки и предлагат удачни комбинации. Покрай кризата продавачите май осъзнаха, че клиентът е важен и че от него зависи тяхната заплата. Затова по принуда започват да променят отношението си към нас – потребителите.

Добро впечатление ми прави и фактът, че все повече възрастни хора не изпитват затруднения при работа с компютри и електронни системи за разплащане. Преди гледах скептично на по-зрелите консултанти, но напоследък те ми скриват шапката със светкавичните си реакции. Случва се да чета подобни коментари и по стените на моите приятели във Фейсбук. Чест обект на хвалби са банковите служители, които май първи въведоха европейските модели за работа с клиенти.

И докато сме на тема технологии – трябва да ви уверя, че те съвсем не са запазена територия за младите. Често се случва да попадам на един доста възрастен таксиметров шофьор, който използва Bluetooth хендсфрий, GPS навигатор и малък LCD телевизор с DVD плеър към него.

Така де, явно годините не са пречка нито за усвояване на новите технологии, нито за демонстриране на добро отношение. За второто „явление” обаче е важен и личният подход. Добрата дума наистина може да отвори (ако не всяка, то със сигурност) доста врати.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов