Никой няма право да критикува правителството и княза е основната идея на готвения през 1887 г. законопроект за печата в България. В тъмните времена на вътрешно подтисничество при управлението на Стефан Стамболов – властта посяга на множество права и свободи на българските граждани.
Стамболовистите имат и много привърженици, които смятат, че е крайно време да се пипа твърдо и да се сложи ред в държавата. Дошло е време и на печата. Година по-късно законът е приет и мигновено са образувани около 12 процеса срещу главни редактори на вестници.
Впрочем начело на битката срещу посегателството над свободното слово не са толкова журналистите, колкото юристите. Любопитен детайл, подчертаващ осъзнаването на това конституционно защитено право. В представената в Шумен книга „Правораздаването в Шуменския край преди освобождението и първите десет години след това“ от Илия Евтимов – се разглежда тогавашната активност на българските юристи по обществено-политическите въпроси. Шуменският адвокат Атанас Краев, който поел защитата на един от обвинените главни редактори, дава следната оценка за закона за печата: „антиконституционен, невежествен, реакционен, мерзавски“.
И тогава сред тези, които предлагат съществуването на подобен закон има повече журналисти отколкото юристи. Преди години у нас имено журналистът и политик Волен Сидеров поиска приемането на закон за печата. Не ми стана ясно дали и новият председател на СЕМ Георги Лозанов иска закон за печата, но определено отговори нещо такова във вчерашното издание на „Отпечатъци“ на Мира Баджева.
Днешната власт също показва склонност към посягането на права и свободи на гражданите. Затова ни се иска и днешните юристи да бъдат на висотата на своите предшественици и да влязат в битката.
Екип на fortisimo.eu
0 коментара