Това е една история за мечките и хората, за природата и за това на кого в България за какво му пука. История, родена някъде по стръмния път към Парка за танцуващи мечки в Белица.
Някакви си 12 километра, какви обаче! Спомних си, че човек от селото по-долу изрази съчувствието си като разбра каква е целта на посещението ни и малко съжалих, че не му обърнах достатъчно внимание. Въпреки всичко обаче – това не е път за никъде. Разбираш го, когато видиш първите елементи от парка на мечките. Естествено вписали се в природата съоръжения, където спокойно и сънливо се разхождат мецани.
Ленивият им поглед към малобройните туристи като че ли променя правилата. Ние ли гледаме тях, или те нас гледат? Те са си у дома, а ние сме им на гости. На всичкото отгоре, в тази непосилна горещина те имаха привилегията да са около „частните” си басейни, а посетителите гледахме през дърветата. По-късно хората от фондация ”Четири лапи” ни обясняват, че част от мечките никога няма да могат да се реинтегрират в природата, защото зрението, ноздрите или лапите им са безвъзвратно увредени. Загубени, заради лошия живот, който хората са ги принудили да живеят. Обучавали са ги на танци, завирайки им халки в ноздрите и други разни отвратителни неща.
Помислих си, че това прилича на старчески дом за повече ненужни никому артисти.
Иначе, паркът е разположен в идилична гориста местност, с множество поляни и естествени водни площи, където се срещат и диви кафяви мечки.
Единственият по рода си Резерват за реадаптация на танцуващи мечки на Балканите е в местността "Андрианов чарк" и е открит благодарение на съвместната работа на Австрийската фондация "Четири лапи", Фондация „Бриджит Бардо” и община Белица.
До момента "Четири лапи" е успяла да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България и още 3 от Сърбия. Всички заедно делят общия си дом над Белица.
Паркът се простира на 120 000 кв. м. площ и на надморска височина от 1 200 до 1 345 м., разказват охотно представителите на фондацията. На танцуващите мечки се осигурява естествена среда и защитено място за спокоен живот, близки до нормалните за вида им. А пътят до тях е нещо като възмездие за стореното им от хората.
Въпреки че от фондацията правят всичко възможно да се преборят с това. Отново пишат писма до поредния министър и се надяват на чудо. Да поправим този път за нас хората е нещо като да намерим помирение с танцуващите мечки. Всъщност – да проправим път към природата и към самите себе си.
За fortisimo.eu от Белица – Мина Денева (снимки: www.park.belitsa.com)
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
