Фортисимо

В последните няколко години българският книжен пазар се наводни с всякакви издания от типа на „101 начина да направите бизнес с чар и тактичност” или „Правила на успешния маркетинг”. Няма обаче нито един том, който да обучава шефовете в лошотия.

Това е много странно, тъй като у нас всеки е шеф на нещо, а количеството въобще не гарантира качество. От краткия си опит на пазара на труда спокойно мога да напиша първите няколко глави от наръчника „Бъди лош шеф”, компилирайки познание, получено и от трети лица.

Лошият шеф не подписва трудови договори със своите работници, освен ако няма друг избор (тогава ги назначава по възможно най-тънката лайсна). Много пари отиват за излишни разходи! Ааа!? Защо да внася здравни осигуровки? Нали ако служителят се разболее, веднага ще го смени с нов? При този стрес пък едва ли някой работник ще стигне до пенсионна възраст – за какво му е пенсионен фонд тогава?

На лошия шеф често му се налага да не плаща на своите работници. Особено след като се раздели с тях. За да пести своите нерви, той често не отговаря на проблемни и непознати номера. За по-голямо удобство прекръства всички свои бивши служители в телефонния си указател с името „Не вдигай!”. Не е нужно да знаеш кой точно те търси – нали ти е ясно, че не е по ведър повод.

Ако все пак се случи засечка и лошият шеф се срещне с работник, на когото дължи пари, той обещава, че ще се оправят финансово, но отлага това във времето. „Ще ти се обадя другата седмица” е убедителна фраза, която (заради краткия период на потенциалния контакт) често върши работа.

Естествено, не е нужно да спазвате обещанията си. Нали помните: „Обещанието не е като даването”. Народът винаги е прав. Ако обаче пак ви се наложи да се натъкнете на наглия бивш работник и той си поиска заработеното, то нямате друг избор и трябва да приложите проста тактика. Така ще му затворите устата веднъж завинаги:

1. Обяснете му подробно колко много сте му плащали досега, а той (тук вариантите са два. Понякога действат добре по отделно, а друг път – комбинирано):
А) е работил твърде малко;
Б) не е работил добре.
Целта е да го накарате да се чувства виновен за това, че е получавал въобще пари от вас. Ако сте достатъчно убедителни – нахалникът бързо ще забрави за сумата, която му дължите.

2. Изтъкнете колко коректен сте били с него досега (не е нужно това да е истина). Думите на шефа звучат винаги по-тежко от тези на простия служител.

3. Изнесете една морална проповед как парите не са най-важното нещо на света и как компетенциите, които е научил от вас, ще му се отплащат цял живот. „Не аз трябва да ти плащам, че си работил за мен, а ти трябва да ми плащаш, че съм те научил на толкова много неща” – това е много успешна фраза, която наистина може да затвори устата на всеки (стига да не сте използвали довод 1, точка Б).

4. Оставете си вратичка за бъдещето. Не, не обещавайте, че по-нататък ще му дадете някакви пари. Този трик се прилага в по-ранния етап. Наблегнете на това, че е хубаво да се разделите без „глупости”, защото не е от полза за никого да си затваряте вратите за бъдещи работни отношения. Повечето служители са склонни да преглътнат минали лъжи срещу чисто нови обещания. Ако това не помогне – веднага обърнете страната на тоягата. Обявете ясно и категорично, че познавате всички свои колеги в бранша. „Въпрос на едно обаждане е и никога няма да си намериш работа в този град” – реплика, която ще ви освободи от всички проблеми.

Има си хубави страни да работиш в съмнителния бизнес климат на родната демокрация. Можеш да си толкова лош, колкото ти се иска, без да се притесняваш, че някой ще ти потърси каквато и да е отговорност. Свобода ли бе, да я опишеш!? Ктарзисът остана само в книгите на Достоевски. И като заговорихме за книги – вие ще си купите ли изданието „Бъди лош шеф”?

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов