Фортисимо

Реалността е субективно понятие. Не само за медиите, не само за публичните личности, а и за обикновените хора. От цял месец се вихри полемика дали десетте семейства, които влязоха в шоуто “Big Brother” са реална извадка на българското общество.

Спори се дали семейният им статус е реален. Дебатира се и по темата дали самите те се държат реално или преиграват пред камерите.

След близо месец наблюдения реалният регулатор на ефира – Съветът за електронни медии (СЕМ) изказа своите препоръки към продуцентите на шоуто и Нова телевизия. Съветите са няколко. Първият е насилието и секса да бъдат излъчвани едва след 23 ч. Това звучи донякъде логично. Но втората препоръка излиза от границите на реалността. От СЕМ държат за „по-балансиран подбор на участниците, който да отговори на предварителната заявка на предаването, че ще е представително за българското семейство”.

Да следиш за употреба на цинизми и за кадри, застрашаващи психиката на зрителите, е едно, но да даваш оценка за участниците в едно предаване, това вече е прекалено.

Да, в “Big Brother” има непрекъснати скандали. Често хвърчат и обидни думи. Това обаче не е запазена марка за воайорското реалити. С подобни качества се отличават почти всички толк шоута по националните ефирни и кабелни телевизии.

Да вземем за пример покойното вече предаване „Размисли и страсти” на проф. Юлиан Вучков. Неговият маниер на водене е доста скандален, обижда наред, често вика, кара се и ръкомаха (това си е направо опасно и стресиращо поведение за младите пред телевизора). Неговите зрители, които му се обаждат, пък го псуват повече и от натиснати по микрофона реалити герои. Още повече, че няма кой да им пуска пегели (писукането, което прикрива неприличната дума) на живо. Затворете очи и си представете как смехотворният шеф на Съвета за електронни медии Георги Лозанов изпраща писмо със съвети за смяна на професор Вучков. Че нали и той е участник в телевизионно предаване!?

Съвсем друг въпрос е дали човек с коса на хипи, разсеян поглед и неадекватна червена папионка има правото да дава препоръки и да определя санкции от името на който и да е телевизионен зрител. В живота всичко е аналогично. Не може един нереалистичен външен вид да бъде подплатен с реалистично мислене. Но да не подхващам тази тема…

Ако пък от СЕМ се възмущават на сексуалните сцени в къщата на Големия брат, защо не забелязват сексуалните кадри в рекламите, които се въртят 24 часа по всички телевизии или в игралните филми. Няма да ти се наложи да будуваш до полунощ, за да видиш как двама души се плодят на екран.

Като ще протестират срещу насилието, то нека СЕМ да изместят и новинарските емисии след 23 ч. Излъчваните кадри в тях са винаги брутални, а и уж реални. Уважаеми регулатори, замислете се как влияят на нашите деца сцените с футболно хулиганство, масови безредици, терористични атентати, верижни катастрофи…

Сигурно ще кажете, че това е животът и от малки трябва да ги каляваме, нали? Е, да не би животът в “Big Brother” да е художествена измислица? Знам, че не всички семейства у нас са като тези в къщата, но и знам, че 80% от българските домакинства заявяват, че са нещастни. Много лесно можем да избием соц. заблудата за образцовите домове с безпристрастната статистика, че перфектните български семейства са възпитали младежите, които са най-мързеливи и неуки в Европа.

Без значение дали участниците в “Big Brother” са представителна извадка, шоуто е вид социален експеримент. Като гледаме обаче на какво дередже е държавата ни, спокойно можем да превърнем крилатата фраза „Всеки народ си заслужава управниците” във „Всеки народ си заслужава реалити героите”. Нали се разбрахме? Всичко е аналогично!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки: bigbrother.bg и vesti.bg)