Фортисимо

Има ли истината цена? Това е въпросът, споходил ме след поредното риалити в национална телевизия. Толкова ли струва наистина да станеш за резил „пред цяла България”, според наложилото се и твърде дразнещо клише?
В истината ли ще е проблемът да премина през градските улици след разговора си с Витомир Саръиванов? Мисля, че тук въобще не говорим за истината. И не защото приемам тезата на съмняващите се, че става дума за нагласена работа.

Просто смятам, че истината няма цена. Това е абсолютна категория. Като свободата. В чистия й вид за нея се умира. Тя се изповядва и защитава. Не се крие. Тя се предлага, налага, понякога натрапва – но не се продава.

Всъщност говорим за тайната. В поредния „социален експеримент” на телевизията става дума за тайната. Става дума за онези натрупани образи на жени и мъже, житейски ситуации, тежки думи, а нерядко и шамари, които мъчат спомените ни. За онова, което искаме да забравим, но не можем, и затова го крием. Има и хубави тайни, които хич не искаме да забравим, но отново старателно пазим. За разлика от истината, тайната задължително променя живота на хората, свързани с нея. Абсолютният характер на истината дава възможността тя просто да не бъде приета. Но тайната - ех, как само може да трещи. Когато си е истинска тайна.

Другото качество на тайната обаче е, че тя си остава такава до време. Тя е мимолетна. Има срок на годност. После изветрява, дори да не е била доброволно разкрита. В един момент тайната просто няма значение. Промяна в обстоятелствата или в обкръжението, смяна на ценностите или на житейския ни мироглед… Просто в един момент съзнателно прикриваното вече няма значение.

Това продават участващите в шоуто по телевизията. Изветрели тайни, които вече не ги засягат. Нещо, което склерозирал ваш роднина ще стори без пукната пара и обикновено под формата на родов завет.
Брилянтен пример за това как твърде личното може да бъде и без никакво значение. Тоест – да го дават по телевизията.

За fortisimo.eu от Иван Капралов