Тези дни бях в Стара Загора. Този град ми изпълни сърцето. Жив, млад, а навсякъде имаше деца. Докато залесявах една липова горичка, няколко семейства с малки дечица се присъединиха към мен.
Родители, които дадоха добър пример на децата. Колкото до малките, нямам никакво съмнение, че се забавляваха искрено докато копаеха дупки за фиданките и се цапотиха с кал.
Общината в Стара Загора поддържа собствен комплекс с тенис кортове до градския стадион. Приказка. До комплекса има паркинг колкото за един МОЛ, с хотелска част и много детски площадки, пейки и алеи. Колоездачи, мотоциклетисти, в центъра на града шадравани и други детски площадки. Видях солидна база за развитие на спортове и развлечения за свободното време и нямаше как да не започна да сравнявам.
Последният парк, който бе изграден в Шумен примерно не може да ме очарова така. Там дори новото съоръжение за скейтърите вече е с цепнатина в бетона. Пързалката е грозно изрисувана с графити и издълбани с нож непристойни думи. Не ми достига и зеленината в парк „Студентски”, но съзнавам, че затова трябва време.
Къде да изведа детето? Центърът е разкопан и прашен, градската градина очевидно е защитена територия на сивата врана, а парк „Студентски” не ми е много парк.
За fortisimo.eu – Деси Кръстева
Снимки: sg.stroitelstvo.info и varg1.blog.bg
0 коментара