Всеки има вечери, които няма да забрави. Заради приятните сътрапезници, добрата кухня, хубавите напитки или прекрасната музикална програма. Вечерите имат огромно значение. Те са онзи миг в който спираме делничния си бяг. Спираме, отпускаме се и говорим за нещата, които обичаме, а не за нещата, които се налага. Вечерите градят или просто поддържат приятелствата.
В каталога с моите приятни преживявания вече е и „Унгарската вечер“. Преживях е в петък в Шумен, часове след откриването на XXІІ национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература. Този рецитаторски конкурс се провежда в десетия по големина град на България от далечната 1969 г. и очевидно ще бъде жив още много години. В това му издание например се записаха 115 участници.
Конкурсът е задължителна част от културната програма на общината и се ползва с подкрепата на Унгарския културен институт и унгарското посолство.
Голямата новост обаче е „Унгарската вечер“. Преди седмица получих покана за вечеря в гурме ресторанта на хотел „Нирвана“. Организаторите от колегиума за камерна музика „Арсмузика“ обещаваха изненади с адрес Унгария. „На вечерята дори ще присъства посланикът на Унгария у нас г-жа Юдит Ланг“, увериха ме оттам.
Така се оказах част от четиридесетте шуменци, заплатили куверт от около 40 лева за „Унгарската вечер“ и определено мисля, че някой ден ще казвам с гордост, че съм присъствал на първото издание на тази нова форма на приятелство между България и Унгария.
Домакините успяха да ни създадат различно изживяване с гастрономически шедьоври от унгарската кухня и добре познатите ни стари градски песни оказа се произхождащи от Унгария. Очарователните изпълнения на сопраните Сабрина Георгиева и Емилия Петрова и алта Теодора Димитрова почти накараха присъстващите да запеят на глас.
Лъчезарната г-жа Ланг пък за първи път чу познатите й песни на български език и очевидно ги хареса. „За унгарците Шумен е нещо, като Браила за нас“, сподели ми в началото на вечерта моят сътрапезник арх. Валери Колев. Замислих се, че и ние и унгарците доведохме до успешен край националноосвободителните си битки срещу големите империи на XIX век. Мисля си, че приятелството ни с Унгария най-малкото разбива мита, че би било по-добре да попаднем под робството на запада отколкото на отоманците.
Питайте унгарците. Това ми мина през ума докато похапвах печено пилешко месо, поднесено със сос от пиперки, домати и магданоз, гарнирано с ориз и обилно полято с бяло „Токайско“ вино.
Вечерята с унгарския посланик очевидно ще се превърне в задължително мероприятие съпътстващо рецитаторския конкурс и това би било много добре. Защото вечеряйки с някого създаваш или поддържаш приятелство. Особено на фона на протеклите тридневни изпълнения на литературни творби от Унгария.
Така дори претенциозната заявка на кмета Красимир Костов, определяща Шумен, като „столица на Унгария в България“ – прозвуча на място преди първата кайсиева паленка на „Унгарската вечер“.
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: novinar.net)
0 коментара