Има периоди, в които нещо не ти дава мира, нещо ти стои в главата и звъни. На закуска пред телевизора или по време на работа. В претъпкания автобус или на опашката в магазина. Стои ти една дума или цял израз от нещо неизживяно лично, но разказано, споделено.
Днешната ми разходка в Интернет, нарочното присъствие в социалната мрежа Фейсбук, му даде име. Любим филм от недалечното минало, група във Фейсбук, споделена фраза с колегата ми преди дни – Предай нататък!
Миналата седмица в нашия град гостува психотерапевта Мадлен Алгафари. Мое любимо лице, жена която завладява по неповторим начин аудиторията. Отново пропуснах личната среща с нея. Така и не можах да направя необходимото, за да освободя тези два часа, в които можеше да я послушам. Мадлен гостува в Шумен по покана на общината, като участник в семинара „Училището за родители”, чиято основна цел е да фокусира вниманието на учители и родители върху въпросите за детското насилие и превенцията на агресията сред децата.
Така де, пропуснах, за което още ме е яд. Като малка компенсация, след работа реших да разходя малко по-дълго сина си из града. На връщане на улицата срещнах две приятелки, които много развълнувано коментираха нещо. Присъединих се към тях и разбрах, че са били на семинара с Мадлен Алгафари.
Изглеждаха като деца, които са били в лунапарк. Надпреварваха се да споделят емоциите си. Разказвайки една на друга, всъщност разказваха на мен, но и се опитваха да запомнят съветите на Мадлен. Посоките и вратичките, от които всеки родител има нужда. Как да реагира, когато детето се инати, когато хвърля играчки, когато плаче за дреболии и замахва да удари, когато плаче нощем. Дори когато след като си обяснил хиляда пъти, то продължава да прави и да прави „забранените” според нас, възрастните, неща.
Сигурно е, че не си даваме сметка, че непрекъснато повтаряме на децата си: „не прави това, не ходи там, не пипай, не хвърляй, не късай, не говори така, не плачи… не… не…”. Не можем обаче да ги предпазим от всичко. И когато даваме напътствия и съвети, слагаме забрани, а не предлагаме алтернативи. „Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани”, това казва Мадлен Алгафари.
Ей, не спряха да говорят тези момичета, но пък и аз, пропусналата срещата, исках да чуя още и още. Дори разказани от тях, думите попадаха точно на място, записваха се в главата ми, оставаха... На какво да учим децата си? Едва ли ще е достатъчно само това, което чуем на една среща. Но е хубаво да знаем за положителните практики, за полезния, добрия опит.
Да правим всичко, под формата на игра съветва Мадлен Алгафари. Така се помни по-лесно, а е и толкова приятно. Да използваме положителни изречения, така се поощрява детето. Да споделяме нашите успехи с детето си, да му показваме колко е хубаво да си щастлив. Защото то е нашето огледалце и ни отразява, защото ни подражава. Да го научим да се самоутвърждава. Колко е щастливо моето дете, като му казвам, че е най-умното, най-красивото, най-доброто момче. Да научим детето си да мечтае. Да го научим да твори, да създава, защото ще е щастливо, ако е полезно. Да го научим, че положените усилия са също толкова важни, колкото и резултатите. Да го научим да има добра, положителна самооценка, защото така ще стане самоуверен и добронамерен човек. Да го научим, че не винаги ще бъде щастливо, но трудностите и болката са част от порастването и са уроци. Да оставим детето си да намира само решения и да го хвалим за това. Да не го оставяме да зацикля много върху болестите си, за да ни манипулира с това. Да стимулираме това, че е гъвкаво и че дори когато отстъпиш, може да е печалба. Да му покажем, че в този свят, приятелствата са важни и да го научим да ги създава. Непременно да го научим да уважава и приема тялото си – там са нашите чувства, емоции, сексуалност. И да го обичаме много! Да му вярваме! По-големи уроци от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в себе си.
„Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си, според Ходинг. Едното са корени, а другото – криле” така припомня Мадлен Алгафари. Благодаря, Мадлен!
Бях много благодарна, че чух тези неща, макар и преразказани от моите приятелки. Някои вече знаех, други получих като нов урок. Бях много благодарна, че имаше кой да ми ги разкаже така въодушевено. И си обещах и аз да ги разкажа на други. Защото знаете играта – направи добро и предай нататък!
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара