Популярната през 80-те години българска рок група ФСБ изплува от спомените и се превърна в нарицателно за сбъднатите Фантазии на Старите Българи за различната музика, която загубихме някъде през 90-те.
След публичното представяне на последния албум на ФСБ по електронната поща или чрез Скайп захвърча кратко и ясно послание – http://music.fsb.bg/album/fsb-2. Винаги оборудвано с коментар: „Побърках се“, „Направо не е за вярване“, „Най-после“.
Музикантите Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков пуснаха в Интернет последните си 15 парчета и обявиха, че в знак на протест няма да търгуват с музиката си, а ще я предоставят на публиката безплатно. „Когато на времето за първи път бях в Съветския съюз се поболях, отслабнах със 7 кг, защото осъзнах, че сме на грешната страна. Сега виждам, че всички ние пак сме на грешната страна“, заяви самоиронично Румен Бояджиев.
Право на тези думи могат да имат само творци от ранга на ФСБ. Представете си подобно претенциозно изказване от Азис. Това би минало границите на и без това преминалата граница на добрия вкус персона на краля на чалгата. Нямам силата да вляза в спор за ползите или вредите от властващия днес комерсиализъм с хора, които са оформяли естетиката ми.
Защото знам, че песните на ФСБ са били мой критерий за качество в музиката. Защото помня, че песните на ФСБ събуждаха нови усещания в мен и ми показваха един друг, по-красив свят. Защото знам, че никога не бих могъл да сторя това, което те са създали. А щом е така как бих могъл да споря с хората, които казват: „Държавата с фашистки ботуш си отмъщава на изкуството и не му дава никакви условия да се развива. Какъв е смисълът от Министерство на културата?“. А държавата днес се управлява от такива като мен – дето също навремето се кефеха на ФСБ. Дето вчера също подмятаха адреса със сайта на музикантите и споделяха позабравения кеф от музиката с гриф „Формация студио Балкантон“.
Това могат да постигнат единствено творци с мисия, а такива по дефиниция не се срещат често. Радвам се, че тези, които се паднаха на мен, завършиха с достойнство мисията си и сами сложих „Точка“ в неравната борба с неразбиращия свят. И това е пример, който е хубаво да последвам.
„По-хубаво е да спечелиш една кауза, отколкото пари. Вместо ние да емигрираме, емигрира нашата публика“, заяви още Румен Бояджиев. Фантазиите на Старите Българи се сбъднаха с финалния албум на ФСБ в Интернет и това е големият знак, който искам да подчертая днес. Интернет е технологията, която тормози принципите на комерса в реалния свят. Технологията, чрез която рано или късно ще си отмъстим на неравните отношения в сегашния свят. Технологията, която ще промени правилата за авторство и търговия с творчество. Технологията, която демократизира връзката на твореца с публиката.
Не сте убедени, че това е необходимо ли? Помислете, защо едни от най-добрите ни музиканти казват точка и се чувстват на грешната страна – вместо да демонстрират лукс и социално благополучие.
Навремето ФСБ показваше тенденциите в музиката, а сега ФСБ отиде в Интернет, за да каже стоп, защото нещата не са наред. Защото независимо от разстоянията, медийната мода, авторските и продуцентските права, музикантите ще бъдат със своята емигрирала публика. Или това е нова фантазия, породена от музиката и Фантазията на Старите Българи (ФСБ).
За fortisimo.eu Иван Капралов
Снимка: Калин Руйчев, 2010 Контрапункти
29.04.2010 (чт) 12,00,48 EEST
29.04.2010 (чт) 12,41,02 EEST
29.04.2010 (чт) 14,03,24 EEST
29.04.2010 (чт) 14,08,33 EEST
29.04.2010 (чт) 15,17,44 EEST
30.04.2010 (пт) 9,48,38 EEST
1.05.2010 (сб) 13,15,14 EEST
3.05.2010 (пн) 13,26,08 EEST