Октомври. Циганско лято. Галещо слънце. Време за гроздобер, което се усеща даже в града. Впрочем, шуменци имат стари винарски традиции. За това говорят натежалите от грозде асмалъци на градските къщи и бъчвите по дворчетата, приготвени за новата реколта.
А тази година тя е богата. Усещането за вино от шуменските улички неусетно ме връща към... един музей в Мелник. Предполагам, че всеки, посетил Кордопуловата къща, си е тръгнал от там с леко замаяна глава, което май не е съвсем традиционно музейно усещане. Всъщност, най-голямата възрожденска къща в България е и най-големият и естествен музей на виното.
Това е може би единственият обект от 100-те туристически, в който, заедно с книжката, в която вече са сложили музейния печат, ти подават и чаша червено вино. След горещия мелнишки калдаръм, да попаднеш в хладните изби на Кордопуловата къща е като благословия. Поне за нас разглеждането на музея започна от избата, събрала тонове „мелнишко”. И, естествено, завърши пак там, за да си отнесем и бутилка с марката на къщата. Как иначе да докажем, че сме били в музей!
А доброто шуменско вино (особено бялото) определено може да се мери по качество с мелнишкото.
Може би дворцовите зали на първите български столици Плиска и Велики Преслав ще изглеждат още по-величествени през призмата на чаша преславско „шардоне”. За Мадарския конник няма да го препоръчвам, защото стъпалата до барелефа може да ви се видят повече от преодолимото.
За fortissimo.eu – Мина Денева (Снимки kordopulova-house.com)
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
