Утре е 1 май. Хем ден на труда, хем празник. Тази година се пада и в почивен ден. Историята на празника се свързва с международното социално движение от XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото е поставено на 1 май 1886 г. не къде да е, а в САЩ – държавата с неоспорима демокрация. Тогава, преди 124 години американските профсъюзи провеждат стачка с искане за въвеждане на официален 8 часов работен ден. В България преди 1989 година 1 май се свързваше с манифестации – за едни възможност за показване на нов тоалет, за други досадно задължение, за трети повод за запивка. В първите години след промяната манифестантите изведнъж се превърнаха в демонстранти и от мирно развяващи балони и знаменца трудещи се станаха хора, познаващи и отстояващи правата си.
Странното е, че и денят на труда придоби партиен оттенък. Демонстрациите започнаха да се превръщат в митинги на определена политическа сила, която се опита да уеднакви понятията „социален” и „социалистически”. Това пък доведе до отдръпване на много хора, както от проявите, свързани с 1 май, така и изобщо от синдикатите.
Силата на синдикатите в България все повече отслабва, членската им маса намалява, а те са все по-разединени. Струва ми се логично обяснението на моя позната – бивш синдикален лидер, която наскоро ми каза: „Силни синдикати има там, където има работеща икономика”. Всъщност, освен работещи предприятия са ни необходими и работещи закони. 20 години след началото на прехода трудещите се в България имат сериозни поводи да потърсят сметка на ред правителства и парламенти за орязване на социални права и придобивки.
Парадоксът е, че наред с работниците, достатъчно поводи за протести имат и техните работодатели. Интересен ще бъде тазгодишния 1 май – хем ден на труда, хем уикенд. Дано само не се превърне в ден на носталгията по „доброто старо време” и повод за хъшовски закани, ама на маса.
За fortisimo.eu – Мина Денева
0 коментара