Фортисимо

Откъде да започна? Може би от десетките часове прекарани пред компютъра в ровене и търсене на информация за раждането. Какви са симптомите за началото, ще боли ли?

Въпроси, които вълнуват всяка бъдеща майка. Сега това време ми се струва изгубено, защото не научих кой знае какво и не бях толкова подготвена, колкото си мислех, когато моментът настъпи. Бях чувала безброй версии на приятелки, но знаех едно – моето раждане ще бъде различно от всички други. Така и се оказа. Всички знаем кои са предвестниците на раждането. Така наречените подготвителни контракции. На книга те започвали в началото на деветия месец, а мен ме подхванаха още от петия.

Един от знаците е и падането на тапата (слузестата запушалка, която закрива отвора на шийката на матката) – при мен нямаше такова „събитие”. Коремът се смъквал надолу, моя така и не помръдна до края. Казват също, че бременните жени, които са в навечерието на раждането, ги обземала мания да чистят и подреждат непрекъснато. Е, при мен тази мания си я има по рождение. Знаех също и че истинските контракции ще болят много повече от подготвителните. Започват първо на половин час, после на 20 минути, постепенно се усилват- и това не ми се случи.

Беше осем вечерта. Както гледахме телевизия – започна да ме стяга кръста. Не обърнах внимание, защото тези болежки съпътстваха почти цялата ми бременност. След десет минути обаче същата болка, която се повтори и след още десет и после пак. Нещо ме усъмни, но все още не разбирах какво става.

Така до 1 часа след полунощ – когато усетих и контракции. Една идея по- силни от тези, с които бях свикнала. Но, нищо особено. Стана два. Чудя се дали да тръгваме за болницата, но същевременно си мисля колко е глупаво да се върнеш защото още не е настъпил моментът.

В два и половина все пак реших да се престраша и да тръгна към родилното. Посрещна ме санитарката, въведе ме в приемната и зачаках. Междувременно и контракциите спряха, болките също. Ще се връщам явно?! Когато докторката дойде обаче, се оказа, че съм с 3 см разкритие, което си е достатъчно основание да ме приемат.

До три часа преминах през обичайните процедури, след което бях настанена на едно легло и продължих да чакам. Пак леки болчици, пак леки контракции и пак през интервал от десетина минути.

Към четири контракциите зачестиха, а аз се чудех дали не си внушавам това.

При следващия преглед в шест часа вече имах 6 см. разкритие. Пукнаха ми мехура. И тогава тези „болчици” си станаха баш родилни контракции, но все още търпими. Така летяха минутите.

В ушите ми кънтеше само гласът на акушерката, която ме напътстваше да не напъвам докато не настъпи момента. Родих в 8 часа и 25 минути. Момиченце – 3, 550 кг, 52 см – манекенски размери. Без разкъсвания, без външни шевове, без усложнения.

Късмет. Така и се бях настроила. Знаех, че раждането ми ще мине леко. Защото, според мен, нагласата е много важна. На всички бременни, на които им предстои да раждат скоро, ще кажа – не слушайте близки и познати, които най-учтиво ще ви разкажат колко боли. Затваряйте уши, когато ви се обяснява, че ще имате поне пет външни и най-малко седем вътрешни шева и че задължително трябва да родите с упойка.

Доверете се на лекарите и слушайте акушерката, която ще ви каже как да напъвате. И най-важното – мислете позитивно. Мислете за това как след няколко часа или минути ще гушнете най-милото същество на света. Всичко друго е късмет, а той ще е на ваша страна ако се водите от предните няколко съвета.

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева