СБКЕ. Това може би е една от най-важните абревиатури за българите. Малко внимание й се обръща в последно време. За онези, които са забравили какво точно значат четирите букви, събрани заедно, ще припомним: Съвременен Български Книжовен Език.
Този език е преминал през изключително интересно развитие, за да стигне до краткото СБКЕ, включващо в себе си сбор от правила, по които да се съчетава огромното богатство от думи и превъзходната метрика.
Спомняте ли си как в училище ви обясняваха, че запетаята е много важна с прословутия пример за писмото и краля, дето по погрешка владетелят обесил невинен човек.
А какъв беше примерът, който ви дадоха за това къде точно да поставяте ударението? Не помните ли? Е как тогава да не стават грешки.
Чудя се колко години ще минат, за да разберат всички българи (най-вече населяващите района около столицата), че името на едно от най-древните места по нашите земи се изговаря МАдара, а не МадАра и съответно конникът е МАдарски, а не МадАрски. Това е най-малко дразнещо. Не искам да навлизам в темата с груби коментари. Що за народ е този, дето не знае как се произнасят исторически за битуването му топоними. Как така хилядите чужденци, които са минали през глобалния символ на България, произнасят името му правилно?!
А как ви звучи „клането при БАтак”.....
Ударението в българския език е свободно, т.е. не е свързано с определена сричка в думата, както във френския език – винаги на последната сричка (справка „Граматика на БКЕ” – Стоян Стоянов). Това прави езикът ни цветен, весел, различен. За съжаление понякога смешен и абсурден.
Напоследък забелязвам как една забравена дума се е настанила трайно в съвременната реч и марширува най-вече в устата на журналистите. Неправилният й изговор и поставеното ударение при употреба на думата, води най-малко до смях. Пак ще пропусна грубите коментари.
Примерът не е точен цитат, а служи за нагледно представяне на грешката: „Заловени са 200 кашона с цигари без бандерол. ПапИросите били скрити в специално изработен тайник…..”, какъниже Ани Цолова правейки поредния преглед на българския печат.
Ама няма такава дума. Грешният изговор комбинира две други думи. Едната е папирОса – с немски произход, чието значение е фабрична цигара. Думата се употребява в женски род. ПапИрус е от мъжки род. Това е „многогодишно тревисто растение от тропическа Африка, от чиито стъбла в древния Египет са правили хартия, дрехи, обувки”. Думата се употребява и с другите си две значения: „свитък от залепени плоскости от стъблото на това растение, на който египтяните и други древни народиса пишели” и „ръкопис на такъв свитък” (справка Речник на чуждите думи).
Вярно, при по-богата фантазия може да се намери известна прилика между папирОса и папирУс. Мисля, че е жалко в устната книжовна реч да се допускат такива грешки, дали от разсеяност, или от некомпетентност, няма значение.
Да, езикът е богатство. Безпорно. Но трябва и да умееш да го владееш. Все пак. Не може да се каже просто че е задължително, а е нещо нормално.
А безсмислиците на бг журналистите край нямат, нито почивен ден.
За fortisimo.eu – Светла Крумова
Р.S. До края на живота си ще съм „за” пълния член.
0 коментара