Фортисимо

ПП „Гергьовден” празнува именния си ден с усмивка

Има едни български водачи в миналото, дето за разлика от царете ни победоносно са влизали в Цариград. И то всяка година. И то начело на многохилядни множества.

И градът на градовете, столицата на Османската империя не само е отварял доброволно вратите си пред тях, но е и тръпнел в сладостното им очакване.

Е, само дето армията им не е викала „Ура!”, а е блеела и потропвала с копитца! Но фактът си е факт – българските овчари и огромните им като морета стада, тръгнали да правят шум край Босфора са най-доброто историческо доказателство, че търговията влиза триумфално там, където и най-силната армия подгъва крак.

Докато пишех това, някак от само себе си дойде и отговорът на въпроса защо на Гергьовден у нас празнуват и военните и овчарите. И едните и другите ходят по горите, и едните и другите прогресивно намаляват, и едните и другите имат обичай да се обръщат към подопечните си с мощната сила на нецензурирания български език.

Но и едните и другите някога имали смелостта да застанат очи в очи пред вълк или пред враг – ако се наложело, само с един нож.

Да наречеш политическа партия на името на Гергьовден – странна идея. И не толкова. Не е нужно да си чел много, за да разбереш, че хората не прегръщат партийни програми и документи, а следват един-два простички принципа. Дето се казва, преди двестатина години трите френски думички „Свобода, братство, равенство” родиха нова Европа и направиха царуването животоопасен занаят.
Та, и с партията „Гергьовден” беше така. Преди повече от само десет години. Не беше програма. Беше желание – за пролет след политическата зима, младост след политическата геронтокрация (това ще да рече управление на старците), промяна (ох, тази вече изтъркана от употреба дума!). Беше желание и за малката жертва – най-важното политическо послание в програмата на ПП „Гергьовден”. Сиреч, така както всяко година овчарят жертва курбан и отделя едно от агнетата в стадото си, така всеки гергьовец трябва да отдели – от времето си, работата си, идеите си, парите си за обществения интерес.

И като тръгнаха едни избори. Мале, мила! От тях стана ясно поне едно – от овчарлъка към политиката „Гергьовден” се опита да пренесе политическата идея за закваската. В смисъл, че онова нещо, което променя качествено и полезно нещата от живота са добрите идеи. Не е важно колко мляко си надоил, а имаш ли с какво да го заквасиш, за да стане то я кисело мляко, я сирене. И още – че за да изкараш масло, трябва бавно, монотонно и упорито да блъскаш с бухалката в млякото. „Гергьовден” се опитваше да бъде политическата закваска – в много общински съвети, кметства, даже в един парламент. Къде ли не бяхме избирани. Май че за късмет само в националната изпълнителна власт не влязохме и за днешните няколко национални катастрофи отговорност не носим.

С времето стана ясно, че „Гергьовден” не е голям и изпедепцан овчар, а усмихнато и понякога неопитно в политическите пасища овчарче, където вълци от различен цвят и вид се разхождаха необезпокоявани.

Но, както се казва по подобен повод: „Ех, само да порасна, пък вижте ме тогаз!” Защото уникалното предимство (както биха написали маркетолозите) на „Гергьовден” е, че от една страна натрупа ценен опит с времето, а от друга страна за същото това време съумя да се съхрани и да не струпа върху себе си ненавистта и недоверието на българите към политиците и политическото.

А като се огледаме, какво става наоколо, това хич не е малко и е добра база по пътя към избори през 2011 година. По принцип най-важните избори за „Гергьовден”, защото според разбирането ни местната власт е най-важната, най-близо до хората, най-разпознаваемата, най-полезната за живота на всеки един от нас.

Честит празник и да се помолим Свети Георги с нас по пътя да върви!

За Гергьовден редакцията на fortisimo.eu реши да даде възможност за поздрав към читателите на политическия секретар на партията, която има имен ден днес. Добре се получи, нали?

Хубаво го каза доц. д-р Юрий Проданов