Фортисимо

Със светнал поглед и заговорнически нюанси в гласа преди няколко дни приятел ми съобщи за идеята на група интелектуалци да се популяризира перспективата за изместване Националния празник на България от 3 март на 24 май. "Паролата е 2405" - уточни шеговито събеседникът ми.

Искрено се зарадвах, тъй като моето лично пристрастие към всички календарно откроени дати е именно празникът, подвластен на култа към Словото, Знанието и Книжнината. Дали защото учителските ангажименти на моята майка са ме приобщили към училищните тайнства години преди да седна на ученическия чин, или поради плътната ми потопеност в институциите, свързани с образованието и с книгата, факт е, че няма друг "неработен" ден в годината, който за мен да е така еднозначно Праз(нич)ен от към работа и Пълен с естествено приповдигнати емоции.

Отвъд персоналната ми ангажираност с общобългарския пиетет към Свети Кирил и Свети Методий, приемам подобна промяна за логична и естествена в началото на ХХІ век. България е част от Обединяваща се Европа. България въведе Кирилицата в пространствата на официалните общувания между постъпателно надмогващите своите политически и икономически различия 27 държави. Защо тогава Денят на Кирилицата да не даде на България шанс да измести посланията, свързани с Официалния ден на националната идентичност от зоната на Политиката и Противостоянието (където основно пребивава символиката на 3 март) към зоната на Културата и Комуникацията (около която гравитират социалните смисли на 24 май).

Съзнавам, че идеята е колкото естествена за мнозинството българи, толкова и трудно реализуема. Инерцията на идеологемите или по-скоро идеологемите на инерцията ще се възправят срещу амбициозния проект с могъществото на вкаменените от десетилетна свръхупотреба клишета. Неизбежната политизация на евентуалния дебат може да натовари с негативи както креативната концепция, именувана в полушеговит порядък Парола 2405, така и публичните образи на някои от "съзаклятниците". Посланието за голяма и монолитна държава, съдържащо се в митологизираните представи за Санстефанска България, е основен крепежен елемент от политическата култура на българския ХХ век. То трудно ще бъде изместено от посланието за езика и духовните ценности като основна предпоставка за сцеплението на общността и за естественото вписване в общоевропейските цивилизационни предели.

Един трудно приложим, но близък на духа ми проект - това е Парола 2405. Приемам го за моя кауза. Дори и само поради факта, че училищните тържества са единствените публични прояви, които в отделни случаи са успявали да ме трогнат и просълзят през последните две десетилетия от съзнателния ми живот.

За fortisimo.eu – проф. Вера Бонева (bg.netlog.com/boneva_vera/blog)