Първата тема, която ще обхванем, е насочена към младите родители. Накъде да се ориентират в Шумен – училище за бременни, развлечения за бременни, мода за бременни, уреждане на трудови отношения, лекари, клиники, консултации, бебешки продукти и др.
Всеки ден в Шумен се раждат 3-4 бебета и техните родители влизат в ролята на мама и татко. Какво им се случва от този ден нататък?
В Шумен няма много места за специализирани въпроси. Най-често се прибягва до форума бг-мама и педиатъра на бебето. В града ни поне има училище за бременни, което е безплатно и с предварително записване към Дома за социални услуги.
Училището за бременни е нещо много полезно. В Западна Европа то е задължително. При постъпване в родилно отделение се иска потвърждение от родилката за преминато обучение, защото това означава че тя, а не само лекарите ще помагат на бебето да се роди безпроблемно. У нас училището за бременни е доброволно и, според мен, необходимо в същата степен за бъдещите татковци. Някак досега мъжете бяха много изолирани от момента на забременяване на жената до края на майчинството й. Във всички книги се пише „майката” – едва ли не като единствен участник в първите етапи от живота на бебето. В детската психология и теориите на всички учени до безкрайност се повтаря „майката, майката, майката…”. А какво прави таткото през това време? Може би трябва да изкарва пари за прехраната на семейството?! Това са глупости.
Съвременният татко има същата роля като мама. Затова тази рубрика се нарича точно така – появявайки се, едно бебе е продължение на своите родители – по равно е взело от всеки един от тях, по равно би трябвало да му дават и те през цялото му развитие.
Мъжете в началото имат много голям ентусиазъм да се включат в грижите за новороденото, който ние жените обикновено им отнемаме, насаждайки нашата представа за случващото се. Сигурно познавате татковци, които хранят бебето си докато то стане пълно мускурче, объркват лявата и дясната обувка или обличат гърба отпред на дрехите?! И какво от това?Кой е написал други правила?
За младите родители в Шумен няма занимания и среда. Нито могат да посетят някакво събитие с бебетата, нито организирани лекции, нито подходящи места за забавления. Тези, които мога да изброя са няколко заведения с детски кът на закрито – сладкарница „Мики” и пицария „Спайдърмен”. Да не говорим, че има само 2 нови детски площадки – зад Военното училище и парк „Кьошкове”. След 1-2 години ще възникне и проблемът с недостигащи места в детските ясли и градини. Частна детска кухня или детска градина също няма. Има единствено занималня, което също е нещо, защото до преди година нямаше и това. Друго предизивикателство е да се движиш с бебешка количка по шуменските улици. Без коментар. Като започнах да бутам разбрах, че има съществена разлика между това да си водач на автомобил и на бебешка количка.
В градове като София и Варна видимо се усеща разлика, ако си с бебе. Младите родители в големите градове водят различен начин на живот много по-динамичен, без възможността да оставят бебето си при бабите и дядовците. Повече време прекарват в колата и в заведенията са неизменно цялото семейство. Харесва ми, когато родителите искат да правят всичко с бебето, забавленията да са съвместни, а не да го приемат като тежест – особено ако се отнася за излизания, почивки и мероприятия извън къщи. Тази потребност е вече осъзната от собсвениците на обществени и туристически обекти в големите градове. Не ми се говори за разликите, защото, разбира се, всеки може да спори, но който е бил в София или Варна с бебока си, е усетил много добре тази разлика.
Да се надяваме до година духът на семейното начало да започне да се усеща и в Шумен. Тоест, да е възможно навсякъде да бъдем с бебетата си, За да се случи това обаче - основната разлика трябва да настъпи в начина ни на мислене, а не в строенето на площадки, ясли или детски паркове.
13.10.2009 (вт) 9,42,14 EEST