Преди време докато се ровех из най-голямата социална мрежа – Facebook, попаднах на една интересна група – „Да спасим българските театри”. И разбира се като един ревностен фен на театралното изкуство натиснах бутона „Присъедини се към тази група”.
Първоначално се замислих как точно ще се спасят театрите като се организира такава група. В последствие се запитах имат ли изобщо нужда от спасение българските театри? И ако имат в какво се изразява то? За мое щастие съвсем скоро щях да намеря отговори на въпросите си.
Дойде времето за Друмевите театрални празници в Шумен. В града пристигнаха актьори като Цветана Манева и Йосиф Сърчаджиев, които бяха част от журито. На сцената се изявиха Малин Кръстев, Иван Ласкин, видяхме постановки, в които са замесени небезизвестните имена на Камен Донев и Захари Карабашлиев. Ако в театрите имаше проблем, то сега щях да го видя.
Първото представление, което гледах, беше „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Залата беше пълна, зрители от всички възрасти. По аплодисментите накрая си личеше, че публиката е останала доволна.
Признавам си, че не отидох на абсолютно всички постановки в рамките на форума, но отидох на още три. И за моя изненада залата пак беше пълна. И отново аплодисменти. Интересното е, че колкото повече млади актьори имаше на сцената, толкова повече бяха и младежите сред публиката. Ако театрите се нуждаят от силно младежко присъствие, то това е начинът.
Повече млади актьори, които играят в по-разчупени постановки с повечко динамика и по-малко монолози. И тази година такива постановки имаше. Изобщо театърът (или поне шуменският театър) не страда от липса на зрители.
В края на фестивала обаче се разбра какво не му достига на театъра. Не му достигат пари. Директорът на ДКТ „ Васил Друмев” – Илия Раев даде ясно да се разбере, че министерство на културата не е подпомогнало финансово тазгодишният фестивал. Преди седмици дори се чу, че министерството можело да закрива театри. След протестите на актьорите, в крайна сметка от там обещаха, че театри няма да се закриват.
Тук идва моментът да си зададем въпроса струва ли си във време на криза да се инвестира в театъра. Тази криза освен, че разяжда бюджетите ни, ни кара да се вкопчим в материалното. И то толкова силно, че дори забравяме, че парите не са най-важното. Или пък вече са? Дано само не ни обземе една друга криза – духовната. И може би точно там трябва да се инвестира – в онези работи, които ни напомнят, че парите не са всичко.
Пълната зала на ДКТ „Васил Друмев” показа, че шуменци не са изпаднали в духовно безсилие.
Фестивалът приключи с обявяване на наградите. „Форте“ радио също беше приготвило специална награда за музика в размер на 400 лв. Накрая прозвучаха думите „до нови срещи”. Дано да имаме нови срещи с театъра. Дано не позволим на културата да избледнее и не изпадаме в духовна криза.
За fortisimo.eu – Траян Косев
0 коментара