Фортисимо

Много често чувам от приятелки израза „Ох, не можеше да бъде по-зле”. Аз съм от хората, които вярват точно в обратното. Винаги може да е по- зле! Защо го казвам ли?

Може би защото до момента съдбата винаги е била благосклонна към мен или разсъждавам така, защото си поставям изпълними цели.

Като дете например не съм мечтала да бъда принцеса, а ветеринарен лекар. Винаги благодаря и за малкото, което имам, приемам несгодите като изпитание, а не проклятие. Раждането на детето ми дойде като потвърждение на всичко това. Опитите бяха дълги и продължителни. Е, може би не толкова, колкото хората, които са преминали всички ин- витро процедури, но зачеването определено беше проблем за мен. Споделям тази твърде лична история с читателите на fortisimo.eu защото искам да дам кураж на всички, които мечтаят да имат дете, а не могат.

Желанието за дете се зароди в мен още от мига, в който срещнах моята половинка. Казват, че когато срещнеш човека, който искаш да бъде баща на децата ти- ще го познаеш. И при мен стана така. Той мечтаеше за същото.

Но в живота и на двама ни нещата винаги са ставали по най-трудния начин. Така беше и в този случай. След няколко месечни неуспешни опити последваха безброй гинекологични прегледи, консултации с не един и двама лекари докато не ми откриха киста на яйчника. Бях чувала, но не знаех как това може да ми попречи да забременея. В последствие разбрах, че този род кисти се закрепват за яйчника и го „консумират” докато яйцеклетките станат негодни.

В моя случай кистата не беше от най- малките. Лекарят реши да я третираме с лекарства, но след като това не даде резултат, го наведе на мисълта, че кистата е туморно образование и трябва да се премахне. Вариантите за това бяха кръвна операция и безкръвна такава. Страх ме беше разбира се, защото бях чувала, че с премахване на кистата, може да се стигне до отстраняване и на яйчника, към който е закрепена. А това автоматично намалява шансовете ми за забременяване поне на половина. Преминах през всички възможни състояния – първо се отчаях, после плаках много, после се ядосах, но накрая реших, че ще имам дете. Тръгнах да търся второ мнение- и то беше като първото- операция е наложителна, тъй като кистата не намалява. И третото мнение беше такова. Пак период на отчаяние стигащо до безсилие.

В крайна сметка насрочихме операцията, уредихме всички документи и на уречената дата трябваше да се явя в лечебното заведение. В малкото оставащо време до интервенцията споделих с моя приятелка за проблемите, които имам.

Тя ми разказа за нейна позната. Дамата е имала същите проблеми, но след 10 годишни усилия сега се радва на децата си. Даде ми телефона на лекаря, който й е помогнал това да се случи. Да си запазиш час при него обаче било луд късмет, тъй като професионалистът бил много зает. Бях се примирила, че отивам на операция и захвърлих листчето с номера в един шкаф. Забравих и за разговора. След няколко дни тя настоятелно ме попита дали съм се свързала с него и каза, че ако не го направя сама ще му звънне.

Какво пък, казах си, ще му звънна. Изслушвайки историята ми лекаря каза: „Идвай колкото можеш по-скоро!”. И така се озовах пред кабинета му във Варна. Прегледа ме обстойно и заключи, че действително киста има, но не вижда защо това може да е проблем да забременея. Напротив! Зачеването може да бъде причина тя да изчезне. Чувайки тези думи след почти година мъки – някак ми олекна. Прибрахме се в Шумен. Точно след четири седмици видях така желаните две чертички на теста за бременност и не можех да повярвам. И до ден днешен не мога да си обясня как стана всичко и коя беше причината да забременея буквално дни преди да легна на операционната маса.

Чудо ли беше или това, което казват, че психологическото състояние на жената е много важно за зачеването – наистина е вярно. Но чувайки тези думи от устата на лекаря, повярвах и може би се успокоих. Никога няма да спирам да благодаря на приятелката ми, която настоя да отида при този лекар. Винаги ще съм благодарна и на човека, помогнал да изпитам щастието да си родител.

Силно се надявам тази история да ви даде кураж. Не губете надежда, не се предавайте. Не винаги нещата стават като в приказките, но вярвам искрено, че вашата приказка ще бъде със щастлив край.

Вярвайте и чудото ще се случи.

За fortisimo.eu историята разказа Силвия Терзиева