Фортисимо

Интересно нещо са връзките между хората. Интересно нещо е животът. По особен начин ту се гоним и не се достигаме, ту сме близо – очи в очи.

Лъжем се, но след това си прощаваме. Знаем, че не сме готови да преглътнем истината, да я приемем, да я погледнем в очи, да я осъзнаем… С едни сме безразлични, с други сме жестоки, с трети сме добри… А има и такива хора, които веднъж навлезли в живота ни, го променят основно.

Това са хора, които ни дават сила, и те са единствените, които за секунди могат да ни я отнемат.

Това са хора, с които споделяме всичко, които никога не ни съдят и не ни се подиграват.

Това са хора, които ни радват най-много, но и които са способни да ни раняват жестоко.

Често прикриваме себе си, но с такива хора винаги сме на 100% себе си, с тях разголваме душата си, и никога не се чувстваме некомфортно или неудобно. Но често животът ни разделя с тези хора…

Хората, които обичаме най-много, тези, които наричаме „смисъл на живота ми”. Разделите винаги са болезнени… Разделите с такива специални хора са не само болезнени, те са опустошителни. След раздяла с такива хора оставаме празни, никога вече не сме същите…

Връзките обикновено се крепят на основата на някакъв вид егоизъм, обсебване, притежание. Необикновените връзки, специалните, изпълващи живота ни със смисъл, не са такива.

При тях обсебването е взаимно, но то не се гради на егоистични наклонности, при него едната душа е обладана от другата и обратното. В такива специални връзки няма завист, корист, егоизъм… Те са почти съвършени, докоснати са от Божествена любов.

Всеки от влюбените се радва чрез радостта на другия, и страда от мъката му. В такива връзки, желанието на всеки от партньорите е да направи другия щастлив…

Такива връзки са голяма рядкост, и обикновено са докоснати от кармата на невъзможното.

Такива връзки винаги са обречени на раздяла, болка, страдание, невъзможност… Защото са истински.

А нищо истинско не може да приключи изцяло – то остава в сърцето на човека, в мислите, в спомените, в погледите, в малките светлинки в очите.

За fortisimo.eu – Ваня Тенева