От незапомнени времена човек се бори със своята същност. Опитва се да живее сам със себе си, като се стреми да изгради един по-красив и хармоничен свят. Неспирно полага старание да се научи да бъде щастлив без да знае какво точно е щастие.
Затова и целият му живот преминава в едно своеобразно търсене на чувството – да бъде щастлив.
Усеща го навярно в любовта, защото се стреми непрестанно към нея, в красотата на природата, в успеха, в усмивките и в пътешествията. Най-истински обаче е щастлив, когато осъзнае свободата си. Бленувайки безспирно за нея, я обгръща с воал от заблуди, като пренебрегва отговорността, която носи тя със себе си. Защото отговорността е свобода, а свободата отговорност.
Това искаше да обясни на своя син, Иван дърворезбаря от Трявна, като го спря една вечер на вратата. Дълго му говори за живота и че небива да си пропилява дните в напразни лутания и безмислени работи. Иван искаше да му обясни как след време трябва да ръководи и управлява занаята му. „В тази работа трябва твърдост и ред“ – завърши речта си стария майстор.
„Всички те знаем. В града си прославен тиранин“ – отвърна с несъгласие Петър. Не веднъж Иван бе чувал подобни упреци. За него се говореше, че е ненадминат в дърворезбата, а учениците му се прослават по целия свят, но не е живот то при него – отнемал на всички свободата. „Млад си сине ще се научиш ! Знай само, че свобода без ред е жива свободия !“ – отвърна уморено бащата и се прибра да полегне. На сутринта в Трявна се разнесе мълва, че заспал дърворезбаря и не станал.
Минали ден-два и синът му се захвана със занаята. Учениците, чираците и калфите вече не работеха, защото Петър им даде свободата, за която са мечтали. Но и работата някак поспря. Никой не знаеше какво точно трябва да прави, какво се иска от него и как да го стори. Тогава младият майстор се изправи пред недоволните. Не каза много, но всички останаха притихнали и дълбоко замислени.
„До сега имахте свободата на реда. Всеки имаше отговорности, дотолкова, доколкото му беше позволено. Това ако питате мен е най-лесната свобода, защото организира работата, поведението, а и живота на хората. Сега обаче получавате друга свобода, стремежът към която всеки пази в себе си – тази на твореца. Тя носи със себе си, както видяхте огромна отговорност и за да оцелеете ще трябва сами да си я вкарате в ред.“
Прочу се Петър като голям майстор, Петър на Иван дърворезбаря, сина.
От незапомнени времена човек се бори със своята същност – свободата си. Опитва се да живее в един по-красив и хармоничен свят, като се стреми да вкара в ред всичко, дори и живота.
За fortisimo.eu – Радостина Атанасова
P.S.: Текстът събра най-много точки в приключилия вчера в Шумен кръг от националната инициатива на МНДСВ за есе на тема „Свободата на реда и редът на свободата”. Освен Радостина от партията обявиха за победители и авторите Георги Георгиев, Деница Кюркчийска и Сашка Дечева. Всички те получават голямата награда пътуване до Брюксел по покана на евродепутатите от НДСВ за да наблюдават работата на Европейския парламент.
0 коментара