Не пуснаха Миро до финала на Евровизия. Не че не можеше да се класира – просто не го пуснаха. „Ангел си ти” не е музикален шедьовър, но определено беше много по-добра от поне половината конкуренти. Явно беше и твърде нормална, за да стигне до финал.
Може би Миро трябваше да изглежда няколко идеи по-зле, да фалшивее по-старателно и да седи като цепеница. Това със сигурност щеше да му осигури ред за събота вечер.
Вместо това обаче той реши да представи нормално денс парче, с идеята всеки да може да си го запее. А неуспехът му само доказа, че в „модерна” Европа всяка нормалност явно е грях. При това – непростим. Доказа и още две неща: маловажността на зрителския вот, и същевременно – неговата инертност...
Повод за сериозен размисъл: автоматично класираната „Голяма четворка” (Франция, Великобритания, Германия и Испания) не ви ли напомня, дори само заради името, на Г-8? И, ако да – не е ли очеизбождащо, че в Евровизия играят много повече политиката и интересите, отколкото талантът и шоуто? Не беше ли доскоро модерно зрителите поне да се залъжат, че СМС-ите им имат някакво значение? Всъщност… те „някакво” имат, но финансово, а не изходно.
След като не се класира за финала в Осло в събота, Миро открито заяви, че „Всичко е предопределено. И то от хора”. Лично аз не мога да си обясня отпадането ни по друг начин. И то при такава вяла конкуренция. Но веднага след това певецът каза и още нещо, с което не мога да се съглася. В интервюто за БНТ1, непосредствено след обявяване на резултатите, той заключи, че представянето ни при всички случаи било един добър PR за България. Точно тук е проблемът. Страната ни имаше добър изпълнител, може би най-добрият към момента. И хубава песен имаше. Но определено нямаше добър PR.
За съжаление ни липсваше и най-важното нещо. Нямахме си лоби. А телевизионната традиция на този песенен конкурс отдавна е доказала, че за да имаш евро визия ти трябва стабилна кампания. На всички нива и целогодишно. Тогава нямаше да има значение дали песента е изпята на български, английски или на мандарин. Щеше не само да бъде изпята, но и чута. Дори пиарът да не ни куцаше, пак щеше да ни трябва гръб. Трябва някой някъде да лобира за престижа на България.
Няма да спечелим Евровизия и след 20 години. Просто защото няма кой да се застъпи за нас. А многократно сме доказвали, че сами не можем да подобряваме имиджа си. Като лобираме го правим само анти нещо си. Справка – последният ни бивш външен министър.
И пак питате… Питате защо на някой ще му е толкоз важно да се класира в шоу? Казах вече – за престиж. Престиж, какъвто винаги е от полза. Какъвто Миро (и всеки от нас поотделно) има. Но за сметка на това – заедно, като нация – изобщо нямаме.
За fortisimo.eu – Рошо Иванов (снимки eurovision.tv)
28.05.2010 (пт) 14,44,58 EEST
28.05.2010 (пт) 14,51,51 EEST