Толкова съм впечатлена от Япония, че трудно избрах онова, което може да предаде най-пълно и точно спомените ми от това пътуване. Била съм къде ли не, учудвали са ме хиляди неща, но само в Страната на изгряващото слънце наистина останах смаяна.
За читателите на fortisimo.eu сигурно ще бъде интересно да научат, че през тази година общото закъснение на всички японски влакове е 17 секунди. Или... по-добре е да разкажа защо всички японци се обличат с летни дрехи след 1 юни. Или, може би, че това са най-уважителните хора на земята.
Всяка обикновена делнична среща завършва бавно, като българско гостуване, но само защото японците държат да ви дадат необходимото уважение. Разбирай - да ти се поклонят точно толкова, колкото си решил да им се поклониш ти. Наистина необикновена страна и необикновени хора, разказът за които е по-добре да се придържа към вече наложените норми.
Сигурно знаете, че японците се олицетворяват с цвета на вишните. В сравнение с нас, те се възприемат като хора с мек характер. Мекота и лекота, подобно на напълно разцъфтелия вишнев цвят, който се носи във въздуха без никакво усилие.
„Кратък е животът на цветята”, мъдро си казват японците, разкривайки желанието си да „повяхват” изящно и бързо като вишнев цвят. Те толкова вярват в това, че периодът на цъфтеж на вишните дори заема подобаващо място в прогнозата за времето. Така, в рамките на близо месец и половина медиите стриктно отбелязват до коя област е стигнал поясът на разцъфтелите вишни.
Мисля си, че вярата на японците в това наистина ги описва точно. В прогнозата има не само мекота, но и характерното за Япония усещане за времето. Животът тук наистина е бърз. Влакът се задържа на гарата само за една минута. Време, достатъчно за едни благи и спокойни хора да слязат от него и други, също толкова благи и спокойни, да се качат.
Японците бързат, без да излязат от хармония с природата. Съвременната градска среда по никакъв начин не може да скрие достолепието на Фуджи. Планината си остава господарят, който можеш да видиш, когато той реши. За всичко това е необходима самодисциплина и общност. Защото времето бърза, а животът повяхва като вишнев цвят.
За да успеем да свършим всичко и същевременно да повяхваме красиви - очевидно трябва да умеем да контролираме себе си. Липсата на контрол ще попречи и на другите да изживеят живота си като вишнев цвят. В тази връзка - трябва само да видите как огромни групи от хора пресичат булевард в Токио.
Разказаха ми, че според японските традиции - през първите седем години децата се оставят на себе си. Никой не им прави забележки. Никой не ги поучава. Никой не ги възпитава в така наречените „първи седем”. След това обаче грижа не само на семейството, а на всички, е да наставляват младите.
Японците са довели до съвършенство това, което в западната традиция е принципът „да не вредиш другиму”. Може би защото имат цел. Да изживеят времето си като цветята, които умират бързо. Всяка проява на недисциплинираност ще те остави на перона, ще те сблъска с другите на пешеходната пътека. Ще те изхвърли извън времето и хармонията.
Сега си мисля, че разбирам защо е толкова важно да съобщават за сезона на цъфтящия вишнев цвят в телевизионната прогноза. Дори природата в тази страна спазва правилата. Всяка година островите, откъдето слънцето изгрява, се преобличат във вишнев цвят от юг на север. За близо месец и половина цъфтежът на вишните изминава пътя от Окинава до Хокайдо.
За fortisimo.eu от Япония – Ася Асенова