„Спокойната сила” е заглавието на тънко книжле, написано в началото на това десетилетие, от френския интелектуалец Цветан Тодоров.
В него един от най-уважаваните съвременни мислители нахвърля свои бележки за ценностите на обединена Европа и мястото й на геополитическата сцена.
Напоследък много мисля за „Спокойната сила”.
Струва ми се, че зад израза на Тодоров се крият онези ценности и мъдрости, които всъщност представляват силата. В този смисъл примерно във вътрешно политически план „спокойната сила” може би ще бъде пожелана след като мине ерата на „силната ръка”.
Същевременно дебатът около инициативата „2405” ме накара да помисля, че точно това желая за България. Бих искал за моята страна в Европа и света да се говори, като за „спокойната сила”.
Страната, която не застрашава никого и съхранява натрупаната мъдрост.
Страната, която се отличава с дух, а не с политическо превъзходство.
Страната, в която децата и възрастните поднасят цветя и скланят глава пред хората, които са им дали писменост, а не стоят по тротоарите в захлас от тържествен военен парад.
Затова ми се иска да изберем 24 май за Национален празник. Това е първата крачка към идеята за България, като за „спокойната сила” в този свят. Паролата е 2405.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара