Живея в прашен квартал, в едно малко градче, в една миниатюрна страна, на един античен континент, на една красива планета, в един голям космос.
Стигнахме до космоса. А какво всъщност представлява той? Звезди, планети, прах, малко светлина, метеорити? Просто материя без капчица душа, без нито една нотка емоция, без смисъл. Е, вярно е, че астрологията е велика наука, но за какво са ни всъщност слънчевите затъмнения, метеоритните дъждове, планетите? Един ден светът просто ще изчезне. И какво ще остане тогава? Въздух? Земя? Тъмнина? Светлина? Не, нищо няма да остане.
Но как ще изглежда това нищо, аз не мога да си го представя. И все пак това не е важно, въпросът е какъв е смисълът? Появяват се планети, животни, растения, хора – живеят, творят, развиват се, но всъщност всичко това е като компютърна игра. Сякаш някой е решил да си поиграе и ни управлява като марионетки за негово удовлетворение. И когато стигнем до game over остава само нищото, няма да ги има спомените, дори да сме изживели прекрасно живота си, няма да остане нищо след нас, т.е. пак стигам до извода, че всичко е безсмислено. Даже не съм сигурна дали този целият живот не е една голяма заблуда.
Често ми се върти една мисъл в главата. Когато се храним и опитваме различни храни, усещаме вкуса им. Но не е ли възможно всеки от нас да усеща съвсем различни вкусове. Не е ли възможно просто да сме си внушили, че дадено нещо е кисело, солено, горчиво или сладко?
Или пък всеки от нас да вижда неща, които за другите са невидими, но просто да приема, че и те ги виждат. Или може би всеки живее в свой собствен свят и съществуват паралелно осем милиарда такива? Но и трилион свята да съществуват пак ще изчезнат и пак ще дойде нищото.
А не мислите ли, че ще е доста кофти да няма смисъл? Светът да изчезне, всичко да се изтрие и да не се появи нов? Всички велики постижения в науката, всички чувства, които издигаме в култ и ценностите, за които живеем? За съжаление не виждам великия замисъл, убягва ми розовата картина на бъдещето. Обичам си живота – много е забавно, красиво, истинско.
Евала на този, който се е сетил да създаде тази игра. И все пак има моменти, в които нахлуват мислите за края и лишеното ни от всякакъв смисъл съществуване. Тогава си представям, че е свършило и потъвам в нищото, каквото и да е то.
За fortisimo.eu – Непозната
P.S. Текстът ни изпрати по електронната поща млада приятелка на fortisimo.eu. Винаги сме вярвали, че нашето електронно списание ще се превърне в територия на споделените лични мисли. Публикуваме го без да сме се запознали с Непозната, за да я окуражим да продължи да пише и споделя. Очакваме съвсем скоро да научим и нейното име и да й благодарим.
0 коментара