„ИСПА“ си върви, придружена с порои от дъжд, анализи, коментари , комисии и мрън – мрън. Информации по градското радио за поредното предстоящо временно затваряне на участък, придружено с по-силно потупване на волана с ръка и поредната ругатня.
Следват съвети за повишаване на вниманието и намаляване на скоростта.
Ние искахме ли подмяна на водопреносната мрежа?! Как си я представяхме тая работа? Една сутрин просто се будим и разбираме новината, че са ни сменили тръбите! Искали сме били по-добра организация на движението. Най-добре такава дето точно на нас да ни върши работа!
В началото е така. Началото подлъгва!
После почвам да се ядосвам. Убедена съм, че имам по-добър вариант за отклоняване на движението. Чудя се откъде да мина? Дишам прах и не мога да измисля как да го игнорирам.
07,00 часа! В колата съм. Почват новините по градското радио: „Ще се използват по предназначение двадесет комплекта скоби срещу неправилно паркиралите автомобили”.
Следва поредното потупване по волана и поредната ругатня. Формулата е ясна – инфо, съвет, ругатня. Не, не – началото подлъгва – без ругатня. Първо е разбирането. Ами, че така, де – как ще ми спират навсякъде когато и без това се чудя откъде да мина?!
12,00 часа! Попаднах в чудесно задръстване. Ръката потупва волана. В началото нежно и в такт с песента, която върви по градското радио. Несъзнателно броя колко пъти зеленото на светофара пуска другите и колко нас. Мисля си дали няма много да закъснея и постепенно осъзнавам репликата от филма: „Попаднах в задръстване”.
Мисля и се оглеждам все по-нервно. Дали мога да се бутна пред онзи? Две песни от радиото и ти идва редът. Ти си на ход – няма значение дали си с предимство, защото вече правилата са други. Ще пресека две платна на път с предимство, защото ме пуснаха коли, чиито шофьори не бяха надвесени наполовина през стъклото с лицево и вербално изразяване като на недоволен от съдията Стоичков.
Минавам и намирам време да им кимна, оглеждайки се за другия шофьор. Не съм сигурна, че той не е тип „Стоичков“. Не!? И той не е. Явно правилата вече са други.
Началото подлъгва, после става трудно и започваш да се ядосваш. Накрая хората започват да си помагат и правилата вече не са същите.
Голямо затруднение – един проект, един град и едно радио!
За fortisimo.eu – Мариана Добрева (снимка shum.bg)
0 коментара