Горещините от последната седмица без никакъв плавен преход ни напомниха, че е лято. Покрай дългата зима, дъждовният май и кризата съвсем бях забравил как лятото променя темите ми за размисъл.
Онези теми. Дето не са ни основни, но си ги носим в себе си и обичаме да размишляваме за тях.
През лятото често се питам какво губят или печелят родените край морето. Обичам да разсъждавам по темата, разхождайки се по улиците на Балчик между седем и осем вечерта. Мислите ми тичат по централната улица към вълнобойната алея.
Отскачат от острите завои и тупват по терасите и прозорците на околните къщи. Нямам идея как се чувстват тези хора. През лятото идвам тук, за да се заредя с романтиката на този крайморски град. А те са родени тук! Как изобщо го понасят това. Как се понася толкова много романтика. Струва ми се абсурдно в Балчик да се раждат инженери, счетоводители или хора, способни да се занимават с други приемани за скучновати професии. После веднага осъзнавам абсурдността на тази абсурдна мисъл. Разбира се, че има и такива хора тук. Градът не живее само с премрежен поглед в морската шир.
Тук хората са като навсякъде. Виждам няколко адвокатски кантори и осъзнавам, че и тук има съдебни спорове. Трудно ми е да го напасна на своята си представа за Балчик, но е очевидно, че трябва да го приема.
Приемам го! Това ми се случва всяко лято в Балчик. Какво губят или печелят родените край морето? Впрочем, в спомените си пазя напоителен разговор на печена сланина и червено вино с един банскалия, който цяла вечер се опитваше да разбере дали като съм роден в полето наистина имам тиква вместо глава. Популярно схващане на българите от планинските райони към тези от равнините.
Губим или печелим нещо от мястото, на което се раждаме?
По-скоро това определя местата, на които ще искаме да почиваме. Ние от полето, през лятото избираме между планината и морето.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
(снимки sofia.mconet.biz и skyseaside.blogspot.com)
0 коментара