Фортисимо

В този брой продължаваме с историята на Галина Абаджиева, която подхванахме миналата събота. Историята за раждането на малкия Теодор.

„По време на бременността попаднах на една статия „Раждането. Толкова ли боли наистина?!” Зачетох се. Пишеше, че всичко е въпрос на дишане, на знания за самото раждане и най-вече на нагласа, но не и на болка... Не е вярно! Сега на такова заглавие ще отговоря „Да, боли, но е сладка болка!”.

И така...

Беше 4.30 сутринта на 2 април. Започна се! Иво излезе прав! Малко по-късно вече бяхме пред родилно отделение и натискахме нервно звънеца, за да ни отворят. Приеха ме и казаха на Иво да си заминава, защото скоро няма да се появи бебето.

Започнах да се разхождам из отделението. През 5-6 минути се повтаряше силната болка. Траеше по 20 секунди. Така до 10.30 когато се установи, че за тези 6 часа имам разкритие само 3.5 см, а ме бяха приели с 3 см. Поставиха ми система. Болките се засилиха и станаха нетърпими. Лежах, а при всяка контракция стисках ръката на акушерката, която беше до мен.

В 11.45 часа ми поставиха инжекция, с която не усещах вече болките. Беше по-добре. В 12.20 часа започна всичко. Тогава усетих онези силни контракции, които искаха и силни напъни. Уморително е. Жаден си. Боли. Искаш да приключи бързо. Но трябва напъни и търпение...

В 13.30 ме преместиха в родилна зала. Бях вече премаляла. Чувах гласовете им, но като на сън. Казаха, че имам достатъчно разкритие и ще раждам. Помислих си „Най-после...”. Вече бях на родилната маса. Чувах само „Напъни”, „Дишай”, „Пак” , „Давай”, „Хайде, още малко”. След още няколко напъна чух как бебето изплака. Видях го. Това беше най-хубавият момент.

Акушерката каза „Честито! Момче е!”. И го взе да го подсуши. Беше 13.45 часа на 2 април – Разпети петък. Теодор тежеше 3650 грама и беше висок 50 см. Като го повиха ми го дадоха за секунда. Бях изморена, но много щастлива. Това беше моят малък мъж, с който живяхме заедно през последните 9 месеца, това беше онзи човек, който ме караше да се усмихвам насън, да се радвам да подскоците му вътре в мен и да го чакам с нетърпение, за да се запознаем...

Сега е моментът да благодаря на всички, които помогнаха да се роди Тео. Това са д-р Начев, който ме наблюдава по време на цялата бременност; д-р Чилингирова и акушер Колева, които помогнаха на Теодор да се появи на бял свят и на всички лекари, акушери, медицински сестри от МБАЛ Шумен, които се грижеха за нас по време на престоя ни там. Благодаря ви!

През това време щастливият татко и нашите родители чакаха вече нетърпеливи пред отделението. Звъннах му. Казах, че има син. Няколко минути по-късно му показаха новороденото ни момче. Аз останах още 2 часа на родилната маса и започнах да звъня на всички приятели и роднини, за да им кажа хубавата новина. След това ни преместиха в стаята. Времето се беше влошило. Валеше, гърмеше, имаше светкавици. По вода щеше да ни върви.”

За приятните ритуали и традициите след раждането очаквайте третата част от разказа на Галя в следващия брой на „Фортисимо”

За fortisimo.eu разказа Галина Абаджиева