Целият ни живот е непрестанна борба. Много сражения са важни, но едновременно с тях сме принудени да водим и куп абсурдни битки. Упорстваме до последно в опитите си да победим тежки заболявания.
Даваме най-доброто от себе си, за да съхраним дома си – планетата Земя. Искаме да поставим на трон единствените достойни крал и кралица – мирът и любовта.
Тогава що за гавра с най-съкровените ни мечти е фактът, че всеки ден трябва да се защитаваме от хора, които ни нападат безпричинно – заради нашите цвят на кожата, етническа принадлежност, социално положение или друг тип разединение, което ни превръща автоматично в аутсайдери и ни поваля с мощен удар в краката на обществото? Колко нищожен и незначителен трябва да се чувства някой, за да повдига самочувствието си, тъпчейки и унижавайки други? Нима наистина сме се превърнали в покорни роби на парите? Днес те ли господстват над нас? Вярваме ли наистина, че те ни правят по-добри „човеци”?
Празни и пусти вътрешно, голи душевно заклеймяваме всичко, различно от нас самите. Глухи, слепи и безчувствени сме за красотата, която разнообразието ни разкрива.
Но има гласове, които никой никога не ще успее да заглуши или пропъди. Те крещят или шептят в ушите ни, нахлуват дори в сънищата ни. Гласовете на толерантността и съпричастността. Те са тези, които ни казват, че за приятелството граници няма; че не е важно част от коя общност сме, а какви морални ценности защитаваме. Готовността, с която ще подадем ръка на някого, за да му помогнем, не бива да се определя от безумни предразсъдъци, потекли във вените ни като наркотик, който парите ни инжектират.
Нека всички се хванем за ръце и заедно надвием и унищожим завинаги заразата, която пълзи между нас и ни отчуждава. Нека парите служат на нас, а не ние на тях. Нека ги използваме за възвишени, благородни цели, които ни сплотяват.
За fortisimo.eu – Петина Венкова
0 коментара