Фортисимо – това е лично!

Трудно е да опишеш Виена с няколко изречения, след като си живял в този град пет месеца. Повече от година по-късно спомените изникват един по един, все така ярки и изпълнени с емоции.

Виена! Това е старинната архитектура и внушителните сгради, които те заобикалят отвсякъде. Катедрали, театри, университети, парламента и кметството, което никога не успяваш да видиш в цялата му красота, защото площадът пред него се превръща в ледена пързалка през зимата и сцена за концерти през лятото.

Виена! Това са каретите, които спокойно обикалят из центъра на града и необезпокоявано съжителстват с най-добре организираната и винаги точна транспортна система.

Виена! Това е тортата „Сахер”, придружена с ароматно кафе (меланж, разбира се) в модерните кафенета, пълни с туристи. Или пък в малките уютни места, скрити из уличките на града и запазили интериора и духа на времето, в което са били създадени.

Виена! Това са многобройните паркове, в които откриваш различни цветя при всяко свое посещение. Винаги пълни с млади хора, четящи книга, учещи за изпит или просто дошли на среща с приятели.

Виена! Това е музика. Музеи и статуи на композитори, които те изненадват зад всеки ъгъл. И невероятното изживяване да гледаш представление във Виенската опера срещу скромните 2 евро и 5 часа стоене прав.

Самото сърце на Виена е Щефансдом и площадът пред катедралата. Постоянно гъмжило от хора от цял свят и улични артисти – жонгльори, клоуни, музиканти и художници. Гледката, която се разкрива от върха на кулата на „Щефансдом” към Виена, наистина си заслужава изкачването по постепенно стесняващата се вита стълба, която сякаш няма край.

Виена! Разбира се, това е Шонбрун. И макар двореца да впечатлява със своя блясък, злато и мрамор, истинската красота на това място се крие в безкрайните градини. Фонтани, езерца, пълни с водни лилии, скрити беседки и дълги алеи, които се преплитат, докато накрая изгубиш усещане за пространство и време. А когато слънцето залезе и стане време да си тръгваш осъзнаваш, че има толкова много неща, които още не си видял.

Тогава идва ред на безбройните светлини на Пратера. Само през нощта може да се усети истинската магия на това място – с музика, която заглушава всяка дума, всевъзможни въртележки, влакчета на ужасите и. разбира се, прочутото Виенско колело, което се извисява над всичко това.

Отвъд старинната красота обаче се крие и една друга Виена. Отвъд витрината, „обсипана с безброй жадувани неща”, столицата на Австрия е модерен град, в който хората живеят. Град, който от една страна те впечатлява с подредения си транспорт, железни правила за автомобили, пешеходци и велосипедисти. Сигурно ще ти е любопитно да узнаеш - едва в началото на 90-те местните решават, че ако има добри условия за придвижване с велосипед, ще могат да облекчат трафика. Така  създават новата си организация на движение в централната част. Схемата работи така добре, че изглежда, сякаш хората си ходят с колела от началото на 20-ти век.

От друга страна Виена е град, който не е подминат от болестите на нашето време. Когато напуснеш центъра, улиците престават да бъдат чак толкова чисти, а старинната архитектура се заменя от високи блокове или малки кооперации. Виенчани наричат тези квартали „спални”. Подредеността тотално изчезва, щом стигнеш до Карлсплац. Това е най-голямата метро станция, където се пресичат три линии. Единствената станция, където пушенето е разрешено. Другата Виена. Сборище на пияници, наркомани, бездомни, просяци и, най-общо, странни индивиди, които се опитваш да заобикаляш отдалеч.

Има и друга Виена. Скритата в Хьойригер. Квартал, наситен с типични австрийски кръчми, в покрайнините на града. Уют, дървени масички и зелени градини през лятото, а всеки собственик отглежда лозе, от което сам прави виното си. Спокойна обстановка, в която тишината се нарушава, не от оглушителна музика, а единствено от приглушена немска реч.

Тук английският не помага, но затова пък всички ястия са изложени на витрина и можеш просто да си ги посочиш. Традиционните австрийски гозби не могат да минат без чаша бяло вино. За да е съвсем по австрийски – задължително смесено с газирана вода.

За fortisimo.eu – Рослава Стоянова