Воят на вувузелите бе обсъждан във ФИФА още преди старта на първото световно първенство по футбол в Африка. От това, което прочетох, аргументите са били не само спортни, технически или в бизнес план.
Шефът на футбола Сеп Блатер е стигнал до истински културологични висини по темата с тезата, че няма смисъл да се изнася Мондиала извън Европа – щом не сме готови да приемем спецификата при радостта от играта.
Каквото и да си говорим обаче, всички днес сме изненадани от воя на вувузелите. То е страшно, а саундът на Световното те пренася в несъществуваща гара, на която 90 минути постоянно се разминават високоскоростни влакове.
Естествено е, че телевизиите, отразяващи първенството, са подложени на терора на гневни зрители. Естествено е, че телевизиите ще притиснат организаторите на първенството срещу вувузелите. Естествено е да поговорим за ролята на така наречения „дванадесети играч” във футбола.
Вувузелите убиха агитките, но запазиха влиянието на трибуните върху това, което се случва на терена!
Свидетели сме на първия голям футболен форум, на който няма никакъв смисъл да изчисляваме колко привърженици на съответния национален отбор са пропътували километри, за да накарат своите да се чувстват като у дома си. Това няма никакво значение! Воят на вувузелите поглъща всеки опит на агитките да окуражи отбора си с познатите химни.
От друга страна „дванадесетият играч” изглежда монолитен, натрапчив и много силен. Подтискащо силен. Постоянният вой на вувузелите ни кара да си мислим, че не това на терена е важното. Отклонява ни от футболния сблъсък и води до някакъв шумов транс, при който изпуснатият голов удар няма никакво значение.
Да забелязвате промяна на воя на вувузелите при отбелязан гол? Няма. Значи и това не е важно.
В ЮАР дванадесетият играч изглежда се кланя на друг бог и той сякаш не е играта футбол. Струва ми се, че постоянният вой на вувузелите е като някакво общо жертвоприношение. В такива мигове човешката агресивност е притъпена.
Може и да се лъжа, но ми се струва, че вувузелите изтръгват изконни за играта неща. Премахват агресията и спортната злоба, убиват и страстта. Вувузелите променят футбола и правят невъзможен израза за „голямата футболна драма”.
Докато завършвах този текст изтече новината, че организаторите на Мондиала са взели категорично решение за запазване на вувузелите. Това нямаше да се случи с организаторите на тенис турнирите. Всъщност може би ще е по-приятно да гледаме мач на Мария Шарапова в ЮАР.
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимки: e-vestnik.bg и dw-world.de)
0 коментара