Фортисимо

„Вярвам в тебе не защото си ти”. Така започва текстът на един от големите български хитове в началото на 90-те години. Песента на група „Киора” превзе ефира и до днес е едно от обичаните български парчета.

Неин автор е Стоян Михалев, който наскоро бе и гост в предаването „Абсолютно” на Коко Паносиан и „Форте” радио. Стоян е учил испански език във френска гимназия. Не е завършил музика, но още в училище създава първата си музикална банда. След година вече е създадена група „Киора”. Освен с „Киора” творчеството му се свързва и с песента “Цвят лилав” изпълнена от Ирина Флорин и двата съвместни албума с Виктор Стоянов – „Откакто ти” и „Малка и жестока”. От 1993 г. до 1996 г. работи като музикален репортер в БНР, програма „Хоризонт”, после и като водещ в радио „7 дни”. От 1997 г. притежава собствено студио за аудио и визуална продукция „Студио Киора”. Участва в създаването на музикалния телевизионен канал „ММ” през 1997 г. През 2004 г. е сред учредителите на партия Демократи за Силна България и пише официалния химн на ДСБ – „Моят ден”.

Коко Паносиан: Как е на ръба между политиката и музиката?

Стоян Михалев: Човекът е твърде сложно нещо и това да се занимава само с едно нещо е твърде ограничително. Аз съм завършил гимназия с изучаване на испански, чел съм много и винаги съм искал да се развивам и в друга посока.

Коко Паносиан: Хората ви свързват най-вече с музиката, с група „Киора”, с дуета ви с Виктор. Направил сте едни от най-хубавите български песни.

Стоян Михалев: Сигурно е така и благодаря за тази оценка. Публичните личности са хората, които носят голяма отговорност. Не съм приключил с музиката и смятам да правя още музика. Смятам обаче, че мога да направя още много неща и в това, хората да живеят по-добър и по-качествен живот, като участвам в политиката.

Коко Паносиан: Факт е обаче, че онези певци, музиканти, актьори и изобщо, които са се хванали с политика не са успели в това особено много. Така ли е?

Стоян Михалев: Може би няма да се сетя за много, но например един Роналд Рейгън, всички знаем, че като политик е много по-добър. Кондулиза Райс пък е един прекрасен изпълнител на виолончело, но като държавен секретар стана известна в цял свят. Манфред Вьорнер е диригент на оркестър...

Коко Паносиан: Къде са сега музикантите от група „Киора”?

Стоян Михалев: Знам само къде е Виктор, защото с останалите малко сме преустановили контакти, и са някъде по света. Просто сме тръгнали по различен път след 1996 година.

Коко Паносиан: Има ли криза в българската поп музика?

Стоян Михалев: Има, това е навсякъде. Не се отнася само за нас. Но в България кризата е тотална, защото тук липсва и пазар. Без пазар, капитализъм няма. А при капитализма избуяват хората, които имат специфични таланти и умения. Когато има пазар, има и конкуренция и тогава се повишава и качеството на продукта.

Коко Паносиан: Не пиете кафе, не пушите, алкохол не пиете. Имате ли пороци изобщо, защото остана само един възможен?

Стоян Михалев: (Смее се) Е, да, на това последното не мога да устоя. Човек все някъде ще поддаде, но пък ако си се пестил в тези, млади години, после със сигурност ще съжаляваш...

Коко Паносиан: Има ли някое момиче, с което бихте искал да направите дует?

Стоян Михалев: Не бих казал, че мога да се спра само на една. Аз по-скоро гледам на музикантите от друга страна, харесвам тези, които създават нещо, оставят нещо след себе си. По-младите са по-скоро една опаковка на един продукт. Със сигурност харесвам една Ваня Костова. Но и не съм особен привърженик на дуетите.

Коко Паносиан: Има ли шанс съвременната българска музика?

Стоян Михалев: Шансове много. Първо трябва да се мисли, че това е култура която остава. Трябва да има приемственост. Това, което аз съм правил преди 20 години, например, се учи в часовете по музика. Чалга музиката влияе пагубно на цяло едно поколение, пагубна е, и гради мутренска култура. Градят се кумири от хора, които престъпват закона, от жени, които не са много за пример.

Коко Паносиан: Тананикате ли си под душа?

Стоян Михалев: Май не. Обичам да слушам класическа музика, така се разтоварвам. Освен това обичам да свиря на пиано, това също ме разтоварва.

Коко Паносиан: Какво пожелавате на младите?

Стоян Михалев: Да конкретизират усилията си в себереализацията, в това да се развиват и да правят нещата със свои сили. Да не залагат на червения азиатски модел, по който живяхме близо 50 години наред, в който не полагаш усилия, а нещата ти се дават наготово. Ако всеки се развива добре, за да живее по-добре, и да печели повече, така всички ще са добре, и ще живеем в една по-добра държава.

За fortisimo.eu от ефира на „Форте” разговора свали Нели Русева