Фортисимо

Глобалното село

 

За какво служат монетите

Може и да сте виждали бижута от монети, но едва ли сте подозирали, че металните па�...

 

Мускули и цветя

Сигурно си спомняте за цветната фотосесия на Симона Грошевска. В подобна посока �...

 

Часовникът е органайзър

Показвали сме ви доста иновативни часовници, но Shoulda Woulda Coulda е наистина специален...


За имената, водката и избора

Е-мейл Печат ПДФ

Тази история тръгна от поканата на едни симпатични младежи и девойки, дето ми се обадиха и запитаха мога ли да разкажа нещо любопитно по повод тяхната обществена кампания.

Тя носи гордото название „Горд съм, че съм Шуменец”. Има си и сайт, а в него се четат истории като тази, дето сега съм я намислил. Събрани заедно всичките истории трябва да изпълват гърдите и главите ни с трепетното усещане, че Шумен е не случайно място на картата. Сиреч, тук са се случвали и ще се случват важни хора и събития и градът е давал тон за песен на националната ни история във всяко едно отношение.

То, че е вярно, вярно е и идеята е хубава. Вярно е и друго, де! По обективни причини човек не избира ни родителите си, нито мястото дето се е родил. Както се казва – това са хора и местности, върху които нямаме влияние предвид, неудобната ембрионална поза, която сме заемали тогава за старт в живота.

По повод избора на рождено място още се сетих какво ми разказа един приятел. Ще запазя името му в тайна – името е рядко срещано (ако не се брои староанглийския епос), пък и той е известен адвокат, та да не се сетите веднага кой е. Имал той историческият малшанс да се роди във време, в което още съществуваха едни официално одобрени от партийните власти именници (списъци с имена), откъдето родителите трябваше да изберат възможно име на новородения наследник. Докато тези именници съществуваха появата в публичното пространство на българчета, наречени Изаура или Алонсио беше на практика невъзможно. И по тази причина родителите на моя приятел планирали раждането му не в гордия Шумен, а в недалечния Омуртаг. Там лелката с именника в ръка си позатворила очите и така името от келтската история се появило в акта за раждане на нашия човек.

Та, това за избора къде се раждаме. И както казваше Любен Дилов-син, като не мога да избера къде ще се родя, какво друго ми остава, освен да се гордея с мястото, където съм се родил.

Колкото до Шумен, тук определено и минало и култура се намират под знака на един историкомачистки комплекс - сиреч да сме първи във всичко случило се. Първото честване на 24 май, първи театър, първи оркестър, първа повест, първа бира и прочие. И подгъвайки сега колена пред тази наукопатриотична тенденция, дойдох най-сетне до същността на случката.

Някога отдавна, в годините след времето на забравената вече Кримска война (1856 г.) в Шумен нещата се пораздвижили. Всъщност, нашият град винаги имал полза от войните на принципа има ли война, има военни доставки, а пък армията яде и плаща с готови пари. Ще се отплесна сега, обаче ето ви едно доказателство. Ако хванете автобуса в посока село Мадара, обаче продължите нататък следват три други села – Кюлевча, Марково, Косово. Големите и красиви български църкви в тези села са построени за кратко време след 1856 г. Защо ли? Проста работа – този богат на жито район, наречен Сърта забогатял и на пари точно по времето на Кримската война, доставяйки зърно за хляб към огромния турски гарнизон в Шумен. А българинът, види ли се с пари хваща мистрията и почва да строи. Добре, че тогава е строил църкви!

Е най-сетне си дойдох на думата. Няколко години по-късно (1863 г.) в Шумен отваря врати…най-голямата спиртоварна. Това си е цяла фабрика, а нейният собственик е Янко Чангов. Тя е оборудвана с модерна техника и според официални източници само за 16 часа е произвеждала 400 оки спирт от 1200 оки ръж или царевица. Като се има предвид, че една ока е равна на 1.28 кг., то по това време шуменската спиртоварна е бълвала по половин тон на денонощие. И то не какъв да е спирт, а според сведения на тогавашния руски консул в Османската империя А. Н. Мошнин това е бил най-добрият спиртоварен завод в Дунавската провинция. Кой го казва? Руснак. А както всички знаем руснаците изтънко разбират от водка, щом създадоха и „Смирнофф” и „Столичная”, че и „Путинка”. И още нещо. Като казваме Дунавска провинция, по тогавашната административна система на Османската империя трябва да сме наясно, че в нея влизат и София, че и половината от територията на днешна Сърбия до Ниш. С други думи, къде е бил първият център за спирт (водка) на Балканите. Правилно се сетихте – в Шумен!

Бизнесът дотолкова се разраснал, че за кратко фабриките за спирт в Шумен станали две. Направо „Пиянството на един град”! Само че Янко Чангов бил толкова добър в бизнеса си, че конкуренцията бързо фалирала. Вестник „Дунав” от 1865 г. публикува съобщение за разпродажба на инвентар за спиртна фабрика, сигурно принадлежащ на неуспелия бизнес-съперник на Янко Чангов.

Сега можем само да съжаляваме, че шуменската спиртоварна не била по-гъвкава в търговското си поведение и създала търговска марка, която днес да ни прославя по целия свят. Но историята на брандовете (сиреч, търговските марки) по това време е отделно приключение. Например, знаете ли защо фалирала първата българска фабрика за цигари по това време?! Не, не е заради акцизи и финансови министри. Просто хаджи Славчо Паскалев започнал в Търново производството на цигари с гордото име „Комета”. Колко американско, колко астрономично! Да, обаче на турците марката на цигарите така плашещо им напомняло на опасната думичка „комита” (бунтовник), че фабриката бързо хлопнала кепенците. В този смисъл, по добре без име, отколкото с недобре избрано име…

Като заговорих за безименната шуменска водка (спирт), наводнила тогава пазарите, отново се сетих, че при хората не е така – без име не може. Което ме върна към разказа на моя приятел. Защото неговия разказ също има неочакван край. „Когато се роди брат ми – рече той – майка ми не успяла да прескочи отново до Омуртаг. Та, неговото име трябваше да го избират от именниците и не успяха да му дадат предварително намисленото от тях. Но той днес си го харесва, така че проблем няма.”

„Именно - допълвам го аз - именно! Проблемът е да си харесваш и водката и името и първото да не пречи на второто на следващата сутрин…

За fortisimo.eu – Юрий Проданов

 

0 коментара

    Добавете коментар

    Сподели във Facebook

    Ново от Това е лично

    Реклама

    Д-р Стефанова e стоматолог ортодонт с практика в гр. Варна. В кабинета се предлага ортодонтско лечение на неправилно подредени зъби, нарушени съотношения на зъбни дъги и челюсти за деца и възрастни. Поставяне брекети и ортодонтски апарати.

    ЦБА-БЪЛГАРИЯ ООД поставя началото на Верига Супермаркети CBA на 23 юни 2003 година със 86 обекта в 15 града в България. Днес ЦБА България е една от най-големите и най-бързо развиващи се вериги супермаркети за търговия на дребно в нашата страна с повече от 200 обекта в повече от 42 населени места.


    Вход за потребители

    Слушай Форте радио он-лайн

    Хороскоп

    ВиК - Шумен ООД

    В и К - Шумен” ООД

    Още от Това е лично

    Мебелни магазини КЕДЪР - директен внос на кожена мека мебел

    Лично във Facebook

    
    Κατασκευή ιστοσελίδων
    joomla modules templates
    You are here: Home Това е лично Това е лично За имената, водката и избора

    Приятели

    • Форте радио - силата да бъдеш информиран
    • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
    • Лимонче с лед - блогът на Рошо
    • Българите в Австрия - блогът на списанието
    • Бела - онлайн издание
    • ШУМ.bg - newspaper online
    • Шумен City - Порталът на Шумен
    • Ventsislav's blog – блогът на Венци Сотиров

    Контакти

    Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

    • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
    • Телефон: 088 683 538 6
    • Email:  и
    • Реклама: 054 / 801 414, 0888 202 858, 0887 280 508, Факс: 054 / 801 414