Когато накараш едно дете да слуша в час, да слуша лекция и искаш казаното да стане образец в живота му, да стане поука и научено, то замисляш ли се как ти прилагаш прочетеното в живота си?
Децата учат най-добре от преживяното. Една игра е по-поучителна от часове обяснения, всеки урок поднесен като игра се превръща в тяхно преживяване и остава в тях завинаги. Когато играят, те са напълно осъзнати за преживяванията си и за потока мисли в главата им. Съзнанието им е много по-отворено към игрите, отколкото към думите, които някакъв човек насреща им възпроизвежда. Учителите се чувстват така – застават пред една аудитория от ученици, които по презумпция са там, за да учат, а учителите са там, за да преподават. Когато учителят просто преподава, като навик, това усещане остава и в децата – че нещото, което им се говори, е лишено от вдъхновение, от желание и от живец. Децата получават знание, според което дори учителите им не живеят и не спазват.
Можем да превърнем ученето в преживяване за децата, а не във възпроизвеждане. Може да сложиш в къщи една кутия с пари (с капак, без ключалка) за цялото семейство и всеки да ползва от тях, когато има нужда. Но и да слага, за да покаже грижа за другите. Само толкова елементарно нещо изгражда доверие в малкото дете. Като даваме джобни пари всеки ден на децата им отнемаме дори шанса да развият сами преценката за стойността на парите и нуждата от финанси в подкрепа на семейството. Нека детето знае, че парите са в кутията и ще забележиш – само един ключ колко променя нещата??? Ключът не трябва да е на касичката, а в главата им. Съзнанието им да определя кога да бръкнат в кутията с пари, а не наличието на ключалка.
Ние възпитаваме нашите деца като консуматори на семейния бюджет, а не като участници във формирането му. Братовчед ми като дете беше толкова спестовен, че винаги имаше най-много пари в брой от цялото семейство и беше горд, защото често се налагаше да услужва на родителите си за спешни разходи. Тази самодисциплина остана в него и това му е от полза в живота – това е да живееш чрез наученото. Ние имаме да учим от децата много повече отколкото те от нас стига да наблюдаваме повече отколкото да реагираме.
Най-простият пример на децата е, че те живеят без да преценяват и са истински във всеки един момент, дори когато грешат.
За fortisimo.eu - Деси Кръстева (снимка: bohora.com)
0 коментара