Фортисимо

Наскоро попаднах на следното твърдение: „Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата – във водата; птицата във въздуха. Човек трябва да търси своето щастие в мисълта.”

Ако трябва да стесним кръга около това твърдение – по отношение на любовта – се получава много интересна игра на мисли. Мисловният капан, в който можем да попаднем, е лабиринт, от който трябва да намерим изход. Започва дълга игра на търсене и намиране. Игра, която наистина е интересна и интригуваща. Търсейки начин да излезем от лабиринта се объркваме още повече. Сами попадаме в капана. Никой не може да ни нарани, ако ние сами не му позволим. И никой не може да ни хване в „капана”, ако ние самите не го искаме.

Мисълта е качество, което не е присъщо на много хора. Повечето живеят по навик – хранят се по навик, говорят по навик, спят по навик и дори мислят по навик. Трудно излизат от изградените си стереотипи и навици. Чувството на сигурност, което им дава изграденият навик, не им позволява да се покажат от черупките си. Страшно е да излезеш от кръга на собствените си мисли и разбирания и да се опиташ да погледнеш през призмата на някой друг. Нестандартното, новото, непознатото е плашещо и повечето хора го отбягват.

А когато в любовта те хванат в мисловна клопка, усещането за несигурност и паника се засилва двойно. Едновременно се плашим и сме любопитни. Чудим се на кое да се поддадем – на страха и да продължим скучния си, но сигурен начин на живот. Или да последваме любопитството си към непознатото, което може да ни нарани, да ни разочарова, да ни погуби… Но може и да се окаже нещо прекрасно; нещо, заради което си заслужава да рискуваме.
Мислите се реят в лабиринта, панически търсят изхода, светлинката, лутат се, отчаяно търсят начин да излязат. И по този начин ние, като личности, се усъвършенстваме… в мислите си.

А най-интересното човешко качество е мисълта. Тя ни усъвършенства, укрепва ни и ни съпътства навсякъде. Най-хубавото преживяване е усещането за блъскащи се мисли в главата ти, бурни като океански вълни, страстни като пожар, нежни като майчина милувка, безкрайни като Космоса.

С удоволствие признавам, че бях хваната в мисловен капан. Получих коментар към статията си във fortisimo.eu – „Мъжете не харесват умни жени”.

Единственото, което мога да кажа на автора на коментара е, че му благодаря за примката, в която ме оплете. Аз обожавам да мисля!

За fortisimo.eu – Ваня Тенева