Фортисимо

„Чакай аз да се изкажа, имам право на мнение”. Звучи ли ви познато? Ако живеете в България, то непременно сте чували въпросния израз стотици пъти, придружен от викове и злобни погледи.

Вярно е, че всеки има право да изкаже мнението си, но е и вярно, че всеки има право на индивидуални възгледи. Точно това уточнение ни се изплъзва често, а тук се крие възпаленият нерв на нашето болно общество.

Докато преглеждах най-новите книги в любимата ми електронна книжарница, забелязах, че заглавието на Ян ван Хелсинг „Не пипай тази книга!” стои в секцията с последни коментари. Отворих дискусията и какво да видя. Мненията са разделени на двата полюса. Или плюят автора или го хвалят. Критиците наричат привържениците на текста – наивни малоумници, а привържениците определят критиците – задръстени коне с капаци. Едните редят автора, че бил натрупал милиони от наивната паплач, която купувала измислиците му. А защитниците казват, че обществото ни е влязло не само в икономическа, но и в духовна криза, само защото масата не вижда по-далеч от носа си.

1. Какво лошо има човек да печели от своя труд?
2. Някой да не би да се заблуждава, че науката знае всичко? Има области, в които липсва каквото и да било познание. Точно в този момент се появяват митовете и хипотезите. Те не са запазена марка за древността. Но понеже всичко в света е аналогично, често „бабините дивитини” се оказват популярни обяснения на по-късно открити научни явления.

Останах потресен от два факта:

Има критикари, които отричат „Не пипай тази книга!”, защото „цялата истина се криела в „Библията”(?!). Подобни фанатични възгледи сигурно са довели и до другия ужасяващ факт. Предходни издания на автора („Тайните общества” 1 и 2) са били забранени за продажба в Германия и още няколко държави. Съвсем друг въпрос е, че това се използва като агресивна рекламна кампания за следващите му публикации.

Когато чуя някой да ми изтъква Библията като авторитет (особено в началото на XXI в.) – направо онемявам. Всяка държава си има своя „Книга на книгите”, но това не е светото писание, а Конституцията. А в нея се твърди, че всеки има право на лично мнение стига то да не насажда омраза и да не провокира към насилие. А това са все принципи, които отсъстват в Библията. Ако някоя организация тръгне да съди християнските проповедници за потъпкване на човешките права и за насърчаване на престъпно поведение, то тя има пълния шанс да спечели делото. Защото едно е да говориш с алегории, а съвсем друго е да проповядваш „Левит 24:16 – Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни…” Въпросният Левит дава доста нареждания за умъртвяване на грешници. Според него трябва да се наказват дори хората, които бръснат брадите си. Мале, всички сме грешници, а?! Грозно е когато Библията служи само за стожер на някакви принципи, пропускайки факта, че освен добри морални модели от нея шурти насилие, кръв и омраза.

Но да се върнем към примера с Ян ван Хелсинг. Въпросната му книга попадна в моите ръце преди време и взех, че я прочетох. Много от идеите му звучат абсурдно, други са направо неверни, а на моменти преводът бе смехотворен.

Важното в случая е, че книгата стимулира един положителен процес на критично мислене. Кара ни да поставим под въпрос определени доктрини и да се запитаме „какво ще стане, ако Земята наистина не е плоска!”

В тази връзка спорът под коментарите трябваше да се върти около това „Кацали ли сме на Луната”, „Съществуват ли хора, които пътуват във времето или живеят вечно”, „Има ли деца, които възприемат текст без да го виждат”… и още доста други мистериозни теми.

Вместо да се изказват мнения, хората и от двата лагера са заети по-скоро да се обиждат взаимно. Така само вдигат много шум за нищо.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов