Фортисимо

Преди седмици гледах поредния епизод на нашумелия напоследък „Стъклен дом”. Дотук нищо необикновено. Само че една сцена ми се запечата силно в съзнанието и още си стои там.

Действието се развиваше на един покрив. Толкова висок покрив, че от там се виждаше половин София, а героите бяха „над нещата”. Накрая прозвуча фразата „Не знаеш какво е свободата”.

Замислих се. В днешно време... какво всъщност е свободата? Питам и вас какво е това свобода? Когато чуя тази дума, първото нещо, което се завърта в главата ми е българската история. Борбата за свобода на България.

Въстания, жертви, войни. Сещам се за Ботев и Левски. За всички онези, за които в миналото свободата е била най-висшият идеал. Та нали на това ни учат и в училищата.

Онзи ден получих покана за поредната Facebook група. Този път беше озаглавена „Не за такава България умряха Левски и Ботев”. И пак се замислих... ако те са умрели в името на свободата, значи ли това, че сега България не е свободна?

И ако не е, кои са нейните поробители този път?

Може би свободата вече не е съвсем свобода. В модерния свят май и тя се е модернизирала. Прегърнати сме от динамиката, толкова сме ангажирани, че дори нямаме време да сме свободни. В миналото, там някъде, някой се е биел за независимост.

Днес се бием за пари и нямаме нищо против да сме зависими. Зависими сме от шефа, от телевизията, от политиците, които сами сме избрали, от алкохола, от цигарите… Определено не говорим и не правим каквото си искаме. Отиваме на работа, ядем и пак отиваме на работа.

Често ми се иска да усетя свободата в най-чистата й, в най-първичната й форма. Представям си, че катеря съвсем сам някой ужасно висок връх, че тръгвам на пътешествие из целия свят, слънцето изгаря кожата ми, косата ми се вее, защото яздя някой неопитомен кон страшно бързо. Танцувам с индианци около огъня, който са запалили, играя футбол с деца от Африка, спускам се с лодка по Нил.

Да, много ми се иска да направя точно тези неща, може би и на вас понякога ви се иска. Само че поне засега не мога да се реша да тръгна, ей така нанякъде, без да ми пука. Не мога, защото ме е страх. Не знам дали ще мога да понеса цялата тази свобода.

И все пак човек е свободен, тогава, когато духът и съзнанието му са свободни. Хората казват, че дори и в окови, човек може да бъде свободен, стига да се чувства такъв. А дали наистина е така? И дали наистина не живеем в окови?

В нашето глобално време, сме станали толкова глобални, че не можем да се измъкнем от омагьосания кръг на живота си. Когато решим да разнообразим храната си, можем да стигнем най-много до McDonalds, когато решим да си починем, защото сме задръстени от автомобилни газове, отиваме до МОЛ-а, когато искаме да живеем на пълни обороти, сядаме да ядем и пием с приятели.

Не знам за вас, но аз се качвам на моя покрив. Ако ме видите отнякъде, помахайте ми. Ако се качите на вашия покрив, извикайте силно. Аз ще знам, че това е викът на свободата и може би ще ви отговоря.

За fortisimo.eu – Траян Косев