След края на първия сезон на българския телевизионен сериал „Стъклен дом” всички, които стискаха палци за успеха му, могат да крещят от радост и да хвърлят шапки в небесата. „Можело значи”, биха казали старите от моето военно поделение.
Можело да се снима качествено и динамично. Можело да се постигне добър звук. Можело актьорите ни да играят естествено, а и подбора им да е уникално добър. Успехът на телевизионен сериал, чието действие се развива в днешна България ни позволява да видим и силата на този жанр по отношение на актуални обществени дискусии.
Персонажите от МОЛ-а печелят доверие и се превръщат в естествени говорители на различни социални групи. Така сериалът придобива силата да коментира, интегрира и дори насочва обществените дебати в реално време. Сценаристите на „Стъклен дом” очевидно усещат тази принадена стойност на проекта и поне според мен засега са във фазата на опипване на почвата. В тази любопитна посока очевидно ще е най-важен балансът, но при успех сериалът „Стъклен дом” ще влезе в телевизионната история на България и със силата на различното внушение.
Естествените диалози, запомнящите се реплики и богатството на различни социалните слоеве при персонажите са добрата основа чрез филма да се предлагат решения на обществени дилеми, които ни задават новините. В тази връзка е много важно да подчертаем „кой говори”. Да запомним имената на тези очевидно добри сценаристи – Георги Иванов, Невена Горянова, Тео Чепилов, Цонко Бумбалов, Екатерина Цветанова и главният сред тях – Теодора Василева. Нека ги поставим на светло.
Защото успешното развитие на сериала ще ги направи важни за публичния живот на България, ако не колкото, то почти толкова важни колкото са водещите на авторитетни публицистични предавания във вечерния телевизионен ефир.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара