Реших да Ви разкажа за Еньовден. Денят на билките, най-дългият ден в годината, празникът на Раждането на Йоан Кръстител, денят на слънцето и на тревата.
Отдавна знам, че този ден е специален – нещо се случва около нас и то е магическо – хем непознато, хем пък „нещо” вътре в нас го разбира и преживява.
Замислих се дали да Ви разказвам за традициите и обичаите от древността, за знанието и практиката нашите предци да почитат свещеността на природата и да се свързват с нея като участници в един свещен ритуал на единството.
Ще го направя, но все пак онова, което искам да споделя, е отвъд действията и практиките на празника – то е в сърдечното разбиране и в телесното преживяване на единството със света и на целостта в нас самите.
Сигурно знаете, че на 24-и юни денят е най-дълъг в опозиция на най-дългата нощ в навечерието на Коледа. Тези два празника Коледа и Еньовден са два полюса. В нощта на Бъдни вечер всички бдят, за да победи новото слънце и да се роди „младият Бог”, а мъжете ходят по нощните улици, за да възвестяват на стопаните вестта за раждането. А на Еньовден при изгрев в светлината на най-силното слънце през годината жените събират от поляните целебните билки, с които ще церят своите близки.
Всичко в тези два празника е противоположно, просто защото на Коледа кулминира женската енергия, а на Еньовден мъжката, изразена с най-силната изява на слънцето. Затова и на Коледа активни са мъжете – за да балансират мощната сила на Женското, а на Еньовден жените. Те извършват ритуали, за да приемат и усвоят заряда на слънцето и мъжкото начало. Така на два пъти през годината хората и природата изпълняват ритуали на свещено помиряване на двете начала – мъжкото и женското в Живота и те своеобразно се съчетават в свещен съюз на сътрудничество.
Как това се случва на Еньовден?
Всички ритуали го показват, но най-явно това се случва на сутрешното събиране на билки от жените. В продължение на няколко месеца топлината и светлината на слънцето е подканвало земята да роди треви, които да попият енергията и от земята и от небето. И в деня на кулминацията на слънчената енергия – 24 юни, призори жените излизат навън и боси, вдъхновени и по женски омайни участват в ритуала на свързването на небето и земята, на кръговрата от светлина и тъмнина, от живот и смърт. Затова и тези билки са най-целебни – те носят заряда на единството на мъжкото и женското, единството на това, което всеки от нас е.
Исках да споделя този свой поглед към днешния ден, не само защото така го усещам и разбирам, но и защото сега животът ми е посветен на това да споделям идеите на Холистичния център в Шумен – едно място, където сред богатството от билки, аромати и багри да споделим и преоткрием себе си..
За fortisimo.eu – В. Савова (управител на Холистичния център „New Age” в Шумен)
0 коментара