По принцип си живеех на небето, бях част от един бял облак. Реех се над земята и виждах много неща - морета, суша, дървета, животни и едни малки човечета. И винаги се чудех какво ли правят те по цял ден и цяла нощ. Веднъж северният вятър блъсна моя облак и го понесе.
Всичко почерня и разбрах, че е време да се превърна в дъждовна капка и да сляза долу. Да посетя Земята и да разбера с какво се занимават хората. Първите ми капчици тупнаха върху едно листо и неговите форми нежно ме съпроводиха до няколко стръка трева. Те също като опитни екскурзоводи ми показаха всички забележителности в околността - ароматните цветове на билките, корените на многовековните дървета, вкопчили се тъй здраво в земята и няколко мравки, които привити от тежестта на едно изсъхнало листенце неуморно крачеха към мравуняка. Аз пък от своя страна им благодарих като им дарих свежестта на пролетния дъжд. След това започнах стремглаво да се спускам надолу по скали и по поляни, докато не стигнах крайната си цел-града.
Първото ми докосване със сивия асфалт беше вълшебно. Усетих невероятен прилив на енергия, усетих всичко, което се бе случило на тази земя. Видях множество бебешки крачета, които правят първите си крачки по пътя на живота; детски погледи, жадни за знания и приключения; родители, изпращащи със сълзи на очи абитуриенти и младоженци; хора, които тичат, спъват се, падат и пак продължават да се борят за мечтите си; такива, които страдат и плачат.
Усетих и вибрациите, породени от лъскави и огромни машини, автомобили и роботи. Разбрах, че тази земя много е преживяла, дала е много живот, но и много са намерили смъртта си в нея. Отговорих си на въпроса какво правят хората на земята - живеят. Защото тяхното съществуване е една огромна емоция, океан от възможности. Докато се леех из улиците на този град опознах и хората.
Направи ми впечатление, че те много си говорят за рая - „Аз искам в рая”, „Дали Господ ще ме вземе в рая?”, „Аз май не заслужавам да отида в рая...” и т.н. Но май не осъзнават, че живеят в рая. Животът - това е раят. Че какво повече искат? Въобще не оценяват какво имат. Дано да се замислят. Аз какво да кажа? Ето стигнах края, влях се в една черна локва, там срещнах други като мен - опознали света, събрали част от мръсотията му и влели се в същата тази локвичка. Всеки беше видял различни неща, но всички бяха единодушни за едно: Светът е красив!
И тъкмо всички го изкрещяхме в един глас и едно черно BMV мина през нашето мокро общежитие и милионите капки, на които се разпръснахме, опръскаха новите ти дънки докато чакаш на светофара. Но ти не се сърди! Знай, че аз идвам от едно бяло облаче и нося посланието, че светът е красив и раят е на земята!
За fortisimo.eu – Екатерина Михайлова (снимка: dimodi.com)
0 коментара