„Иска ми се по някакъв начин да изчезна, така че хората да не ме видят никога повече. Това трябва да се случи в някакъв етап. Ще продължа да се занимавам с детска благотворителност, но няма да бъда видим. Да изчезна… това е нещо много важно за мен.
Хората се променяме непрекъснато. Ние се нуждаем от промяна в нашия живот. Затова имаме и сезоните пролет, лято, есен и зима… Аз изпълних мечтите си за музика и за всичко останало. И ако изключим тази инициатива за децата, по която работим в момента, вече не ме интересува нищо друго. Не ме интересува кариерата ми… Това, което ме кара да живея, са децата. Ако ги нямаше – съвсем сериозно, казвал съм го и преди, заклевам се в Бог, наистина го мисля, бих се хвърлил от някоя кула… ако не бяха децата… Не искам да живея дълго. Не искам. Не искам. Мисля, че остаряването е най-грозното нещо в живота. Когато тялото се пречупва и ти започваш да се набръчкваш. Това е толкова лошо. Съвсем не го разбирам. Не искам да се погледна в огледалото и да видя, че ми се случва. Хората казват, че остаряването е красиво. Не съм съгласен. Наистина не съм съгласен… Защо не можем да бъдем като дърветата. Те губят листата си през зимата, но през пролетта отново се завръщат с пълната си красота. Това създава усещане за тяхната безсмъртност. И в Библията се казва, че човек е създаден, за да бъде безсмъртен, но чрез греха сме стигнали до смъртта”
Това са думи на Майкъл Джаксън в разговор с равина Шмули Ботич от 2003 г., който се възползва от медийната истерия покрай смъртта на Краля на поп музиката, и издаде дискусиите под формата на книгата „Michael Jackson Tapes”.
Трябва да признаем, че Майкъл е човек, който винаги е постигал мечтите си. През 1981 г. е искал да създаде най-продавания албум за всички времена. Дори и близките му са се подигравали на грандоманската амбиция, но година по-късно се появи Thriller, за да промени представите ни за съвременна музика и за да разбие всички рекорди за продажби в световен мащаб.
В началото на новото хилядолетие Джаксън е мечтал да изчезне от полезрението на публиката. Да бъде запомнен като млад и енергичен изпълнител. И това се случи. Той обаче изпълни и мечтата си да продължи да се бори за благотворителни каузи… дори от гроба.
Майкъл наистина знаеше как да постига целите си!
Колко бързо измина първата година след кончината на звездата?! Сигурен съм, че помните къде сте били когато ви е застигнала трагичната новина. Вероятно помните и с какво сте били облечени. Това е събитие, което трудно можеш да забравиш. Каква е равносметката за 12-те месеца?
Един истински творец струва повече мъртъв – отколкото жив. За по-малко от година Майкъл успя да върне огромните си дългове, да запази активите си и да осигури спокойното бъдеще на майка си Катрин и на трите си деца Принс, Парис и Бланкет. Продължи да помага (и то изключително щедро) на две благотворителни организации. Не трябва да забравяме, че приживе Джаксън бе обявен от „Гинес” за артиста, дал най-много пари за благотворителност. Щедростта е вечна.
За мъртвите или добро или нищо! Тази максима като по чудо сработи. Трагичната вест заличи всички слухове като с гума. Изведнъж хората спряха да забелязват странностите на звездата и ексцентричния му вид, а погледнаха към безспорния му талант. Видяха колко много енергия, идеи и живот е имало в Майкъл по време на последните му репетиции за 50-те концерта в Лондон. Джаксън успя да се сбогува със света чрез неподправена демонстрация на неземните си дарби и искрената си загриженост за нашето бъдеще.
Три от 10-те най-продавани албума за 2009 г. в световен мащаб са на Майкъл (№3. “This Is It”, №8. “Thriller”, №9. “Number Ones”). С подобен успех не може да се похвали дори покойният Елвис. Документалната лента “This Is It” се превърна в най-успешния концертен филм за всички времена с приходи от 260 млн. долара.
Но не всичко е цифри. Смъртта ни накара да погледнем към човека Майкъл Джаксън. Да надигнем завесата от мистерии, да го видим като добър баща. Като филантроп. А дори и като философ. Изведнъж публиката прозря всички заговори и алчни претенции, които петниха образа на твореца от десетилетия. Смъртта вече пренаписва историята на Майкъл Джаксън. Факт е обаче, че певецът говореше за силата на позитивното мислене години преди Джон Кехоу и се бореше за спасяването на планетата доста по-активно от Ал Гор.
Колкото и грозно да звучи – от години насам бъдещето на Краля на поп музиката не е изглеждало по-светло. Предстои появата на интерактивна видео игра, която ще ни учи да танцуваме като Майкъл. През септември ще чуем и нов албум. Вече се радваме на Blu-ray издание на филма “Лунен пътешественик”…
Година след смъртта си Джаксън изглежда по-жив от всякога. За да ни повярвате е достатъчно да пуснете някои музикален канал. Веднага ще забележите неговите милитъри облекла, лентите на ръцете, бомбетата, движенията, фалцета, игривите викове…
Знам, че трябва да се чувствам тъжен от идеята, че преди 12 месеца ни напусна най-голямата музикална звезда, живяла някога, която на всичкото отгоре беше и изключителен човек, но не мога да почувствам липса в себе си. Той наистина е около нас и ще остане тук… завинаги. Вместо тъга – може би ще пророня сълзи от щастие и благодарност, че съм живял в ерата на Майкъл Джаксън.
Любовта живее вечно…
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
25.06.2010 (пт) 13,56,58 EEST