Фортисимо

Този текст е за моите 38 или 40 километра от един велопоход. Понеже карането на колело за мен никога не е било просто каране на колело – този текст е игра с действителни и недействителни знаци, които водят до автентично или нереалистично разбиране за съдбата по време на моите 38 или 40 години живот.

Всъщност тази история започва от един Гергьовден през 2002 г. Голям празник в подножието на Мадарските скали. Наскоро избраните депутати от НДСВ Юлияна Дончева и Светослав Спасов бяха организирали всенародни тържества на поляните под Мадарския конник. С това те искаха да подчертаят огромния потенциал на региона за развитие на културно-историческия туризъм.

С моите приятели от „Гергьовден“ пък се бяхме събрали наблизо. Да хапнем едно агънце, а и да почетем празника на светията, избран за патрон на общополезните дела, които се канехме да извършим. Малка част от сътрапезниците ни пристигна доволна от Шумен, покачена на велосипеди и пося в мен желание да извървя този път някога. Да подкарам колелото извън границите на приеманата за възможна дестинация. Да стигна отвъд онова, което считах за постижимо от мен самия. Едно пътуване, което хем изглежда възможно, хем винаги отлагаш, защото е в повече.

До този четвъртък, когато колегата Красимир Крумов (кореспондент на „Монитор“) не ме подкани настоятелно по Скайп-а да се включа във велосипеден поход, организиран от областния управител Димитър Александров. Последва колебание, което изритах от срам, защото напоследък често пиша за чара на почивката с колело.

9 часа на 26 юни. Група от 24 велосипедисти се събра в Градската градина на Шумен. Заровен в собствените си мисли се опитах набързо да преценя мотивацията за участие на отделните колоездачи. Областният управител и новоизбраните депутати от ГЕРБ – Ивайло Тошев и Красимир Минчев вече бяха обявили, че с инициативата се цели да се подчертае огромният потенциал на региона за развитие на културно-историческия туризъм.

Друга част от събралите се просто искрено обичат колелетата и затова членуват в местния велоклуб. Останалите бяха приятели на политиците, симпатизанти и членове на излъчилата ги политическа сила.

Потеглихме.

Тръгнах по онзи път, който отдавна исках да мина. Дали ще мога да стигна по-далеч откъдето обикновено стигам? Дали това ще ми помогне да събера всичките си мисли и да взема своите решения за своите 38/40 години. Километри, мисли – километри, мисли...

Виждам Царев брод. Последно бяхме тук с приятели от Клуб „2405“, за да подарим на местното училище барелеф на светите братя „Кирил и Методий“. Отново си помислих, че преди 20 години свързвах Царев брод с лудницата, а сега го свързвам с училището. Значи има смисъл да продължим и с идеята „2405“.

Следва изкачване. Дълго изкачване, а после равен участък и прекрасно спускане. Подминахме с. Златна нива и ето я първата българска столица – Плиска. Успях, бе хора, и дори се чувствам съвсем добре. Завъртях се около паметника на Княз Борис I и си спомних, че последно бях тук на тържественото му откриване от президента на републиката Георги Първанов. Посрещна ни кметът. Май същият, който ни посрещна и преди години, но може и да греша.

От центъра на селото свихме към старините, което от гледна точка на необременения с посланието на похода колоездач, е демотивираща отбивка в посока, обратна на крайната цел. Нещо като допълнителна обиколка в биатлона. Но походът си имаше своя кауза, а общата снимка пред портите на старата столица наистина успя да вкара чувствата на всички участници в идеята.

Интервюта, снимки и приятелски закачки с колегите от медиите. Тук разбрах, че някогашната депутатка от НДСВ Юлияна Дончева в момента се жени отново, а кръстник и бил някогашният депутат от НДСВ Светослав Спасов. Какво нещо е животът? Осъществяването на личните ни мечти става на фона на идентични действия на различни политици, които се сменят през годините в преследването на непроменящи се цели. Поне успяхме да изберем нови лица в политиката.

Потеглихме.

Тръгнах към последната третина от моя път. По-къса, но за сметка на това стръмна. Километри, мисли – километри, мисли...

Между Плиска и Каспичан събираш сили. Слизаш в равнината и имаш възможност да видиш, че си в средата на онова, което наричат мястото откъдето започва България. После идва тежкият баир към Мадарския конник през Калугерица. Ще издържа или не? Какво значи да издържа? Може ли да повървя, бутайки колелото или не? Педалите превземат мислите, а километрите спират да се трупат. Невероятно изживяване на малък човек в борба с голям свят. Стигнахме до Конника!

Това е. Изминах път, за който бях мислил толкова време.

Доказах си, че е възможно да стигна по-далеч от мястото докъдето стигам обикновено с велосипед. Осъзнах, че след моите 38 години живот идва последната третина, която най-вероятно ще бъде по-къса, но за сметка на това по-стръмна. Ще издържа или не? Какво значи да издържа? Може ли да повървя, бутайки колелото или не?

За fortisimo.eu – Иван Капралов

P.S. Стискам палци на всички, които продължават с усилията да разкрият огромния потенциал на региона за културно-исторически туризъм.