Погледнато от етическа гледна точка, садизмът попада в графата „примитивни форми на не добронамереност”. Най-общо казано, същността му се изявява по следния начин: причиняване на болка с цел удоволствие.
Това е феномен, непознат при животните. Садистът се стреми чрез страданието на другата душа, да постигне зрелищно и жестоко забавление за себе си. Nice, а?
Звучи ли ви това секси или еротично?
Нека поговорим за садизма в секса – белезници, камшик, латекс, игра на роб и господар. Достигане на удоволствие от мисълта, че другият е страдащ. Това, че в секса тези жестоки игрички носят удоволствие на практикуващия ги, значи ли че и в живота този човек е „такъв”? Значи ли, че му доставя удоволствие да наранява другите, или това е черта, присъща му само в секса?
Все пак садо-мазо играта не е реално причиняване на истинска болка. Все пак не е кървав филм на ужасите. Но практикуващият го изпитва удоволствие от тази мисъл. Мисълта за болка и причиняване на страдание.
В крайна сметка, сексът не едностранчиво занятие. Щом има садист – има и мазохист.
А мазохистът що за личност е? Дали е такъв и в живота. Дали изпитва наслада от това да бъде раняван, обиждан, третиран като роб?
Има едно такова твърдение – „За секса не се говори”. Всеки е свободен да прави това, което му харесва; това, което го възбужда и го докарва до състояние на екстаз. Но е важно да се отбележи, че не е редно тази роля да се поддържа и в останалата част от ежедневието ни. Не е редно да се изявяваме като жертви. Нито е редно да раздаваме правоСАДие...
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
0 коментара