Ако имаше инструмент, който да отчита кои са най-горещите теми за разговор в социалните мрежи, вчера името на Цвети Пиронкова щеше да заеме челната позиция.
Интересът към полуфиналната среща за купата Уимбълдън на най-добрата ни тенисистка завладя Facebook и за първи път от 16 години спортната проява обедини нацията. Така и не успях да срещна мнения от сорта на „Не й е мястото там” или „Само се излага” (запазени коментари за всяко родно участие в Евровизия). И въпреки че Цвети не успя да победи – ние приехме участието й в Турнира за тотален успех. Мис Пиронкова е първата българка, която стига до финал на най-престижното тенис състезание в света. При това без да има тревен терен в държавата ни, на който да тренира?! Но българските спортисти са свикнали да побеждават без да се нуждаят от елементарни условия за подготовка.
Не това обаче е темата ни за разговор сега.
Докато гледах със затаен дъх играта на Цвети срещу рускинята Вера Звонарьова слушах внимателно спортните коментари на журналистите от ATDHE.NET (сайт, който предава на живо редица спортни прояви).
Английските коментатори недоумяваха какво прави Пиронкова на терена: „Та тя има една единствена победа на Уимбълдън за четири години. Досега не е участвала на финал на нито един спортен турнир”. Това бяха най-често повтаряните факти. И въпреки че определиха представянето на Българската ракета номер едно за „феноменално”, те се опитаха да оправдаят успеха на Пиронкова с чист късмет. Те буквално брояха часовете до полунощ, когато приказката за Цвети щяла да свърши. Усещаше се, че подценяваха момичето за сметка на утвърдената й съперничка от Русия „За да сподели приказния си миг Цвети е взела със себе си целия си квартал (???). Дори посланикът на България е в публиката”, обявиха коментаторите.
Най-големият шок за моите уши обаче дойде с израза: „Пиронкова не би следвало да победи, няма логика, въпреки че не се дава лесно. Но тя е куче от крайния квартал (точната дума беше Slumdog)”. Това куче обаче бе на косъм да се класира на финала на най-престижния тенис турнир, нали?
Ако изключим няколко словесни изключения – не мога да отрека, че като цяло оценките за Цвети бяха или неутрални, или сравнително мили, но се натрапваше усещането, че на това момиче не й е там мястото. Какво друго да очакваш от едни англичани? Те ценят опита и традициите и немеят пред неочакваните пробиви. Ако срещата бе коментирана от американци, те щяха да заемат моментално страната на българката. Хората зад океана живеят с идеята, че всеки може да пробие с талант и упоритост, без значение какви са досегашните му успехи.
И все пак: Браво, Цвети. Поздравявам те, че успя да ни обединиш и да ни направиш горди, че сме ти сънародници.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: gol.bg)
0 коментара