Десетият град посреща срамежливо съботната утрин на 3 юли, а дворът на математическата гимназия започва да се пълни с ранобудни ентусиасти, нетърпеливо очакващи старта на „Шеметния Шумен”.
Едно предизвикателство за всички шуменци да се срещнат с историята, да се насладят на настоящия миг и да изградят бъдещето. Часът е 9:30 и вече над 100 човека пристъпват към стартовата линия. Някои от тях без ясна представа какво точно ги очаква, други, уверени във възможностите си, жадно вперили поглед в големите награди, и трети, изпълнени с очакване да видят какви изненади ги очакват и дали ще се забавляват през първия ден от уикенда.
Минути по-късно правилата са изяснени, стратегиите са изградени и стартът е даден. Всеки отбор трябва да построи кула от карти с основа 4 за да получи плика с първата си задача и да отпътува към следващия обект. Ръцете треперят, сърцата подскачат, а картите падат ли падат. Скоро напрежението спада и една по една двойките успяват да сложат върха на пирамидата и с бясна скорост тръгват към следващата дестинация.
Получават плик със стихче, което им казва, че търсят костница. По-съобразителните разчитат подсказките, че тя се намира до кино и часовник, и бързо се отправят към Руския паметник, където всъщност са заровени костите на руски войници. Там те се срещат с първото предизвикателство – да научат и изпеят химна на Шумен. Слушат песента, попивайки всяка дума и всеки звук, и след това се опитват да я възпроизведат. Някои не срещат никакви проблеми, но други изреждат множество думи в опит да намерят правилната и дълго време се борят за втория си плик.
А посланието в него гласи, че в Шумен се издига известен парижки паметник и те трябва да го открият. Някои са озадачени от новата цел, а други хукват към жп гарата, където се намира Айфеловата кула в Шумен. Но там разбират, че никак няма да им е лесно в този шеметен Шумен. До интересният монумент е разположена масичка, на която има чинийки с охлюви и люти чушки. За да продължат, участниците трябва да изядат един охлюв и една люта чушка. Това изпитание показва, че шуменецът не се бои от нищо, защото всички участници стиснаха зъби, преодоляха страха си и изядоха „вкусотиите”, чиито парещ вкус усещаха дълго след това. Ходът на играта ги изпрати в къщата на славен българин, дал повод за гордост на нашия град.
В дома на Панайот Волов състезателите трябваше да се справят с математическа задача, включваща възрастта, на която бунтовникът е загинал. Много от тях се загубиха в лабиринта от числа, но все пак успяха да получат следващото си упътване.
А новият обект беше изключително интригуващ – бомбено скривалище, намиращо се над пазара. Там отборите слязоха под земята и бяха обгърнати от страшната прегръдка на тъмнината и страха. Лутайки се из тъмните коридори, те достигнаха три съда с неизвестно съдържание. В един от тях се намираше заветната цел – топче, което те трябваше, бъркайки с една ръка в съдовете, да открият. Ръцете бъркаха и усещаха неприятния допир на това, което беше в съдовете, а писъци отекваха из всички тъмни кътчета на скривалището. Но и това не попречи на силния дух на гражданите на този град.
След този обект те посетиха и градинката на Ротаракт, прекрасен пример за това, че в Шумен има млади хора, които се грижат за добруването на града ни. Там им бяха зададени въпроси за Десетият град, които ги срещнаха с неговата история и провериха знанията им. Следващата дестинация, която посетиха състезателите, беше плочата на Адам Мицеквич, известен полски поет. Предизвикателството, което им отправихме, беше да преброят прозорците на сградата на съда.
Числото 113 се оказа фатално за някои от тях и трите им неуспешни опита сложиха точка на състезанието. Оцелелите, вече доста изморени, продължиха в търсене на паметника на ген. Каварналиев, намиращ се до хотел Шумен. Там те трябваше да се превърнат в едно цяло и да работят в екип. Отборите се включиха в игра, в която трябваше да се движат завързани един за друг и заедно да пренасят кофа с вода с помощта на две пръчки. Някои падаха, други разливаха, а трети се справяха безупречно.
Но следващата задача затрудни доста от тях и те дълго се лутаха из квартал „Боян Българанов” и питаха всеки срещнат къде се намира първата военна болница. Търсеха тази болница, защото срещу нея има чешма, която те трябваше да открият. Когато лутането приключи те с облекчение чуха веселото ромолене на водата. Там им бяха връчени туба от 3 и 5 литра, а целта беше да получат четири. След няколко преливания първите отбори заковаха нивото на водата точно на четири и имаха честта да са от първите седем тийма, които ще продължат напред. Тогава състезанието навлезе в последната си фаза и надпреварата стана много разпалена. Всеки пое по различен път, вярвайки че той най-бързо ще го отведе до последната точка в играта-парк „Кьошкове”. И ето, че не след дълго първите двама тичат по алеите на парка, готови за последното изпитание, което е качвайки се един върху друг да спукат балони, пълни с различни течности, и да открият в кой от тях се крие ключът за кутията с последното парче от картата на наградата. Веднага след тях се появяват вторите и третите и надпреварата става много оспорвана. Скоро кутиите са отворени и картите са сглобени. Едно е ясно-ковчежетата се намират във фонтана в началото на парка.
Единственият въпрос е кой коя награда ще грабне. Тогава играта наистина става шеметна и всички тичат със сетни сили към водата. Първи достигат Димитриос Лититарис и Николай Вацов. Те се сдобиват с най-голямото ковчеже и титлата победители в първото издание на „Шеметният Шумен”. Веднага след тях братята Асен и Ивко Асенови грабнаха второто място, а трети станаха Петър и Пламен Петрови. Не след дълго се появиха и другите членове на първото издание на играта. Всички бяха мокри, поизцапани и изморени, но заредени с приятни емоции и щастливи, че са прекарали един толкова забавен ден! През тази събота Шумен оживя! Навсякъде имаше ентусиазирани хора, които тичаха, пееха и се веселяха.
Ние от Интеракт Шумен се надяваме, че с този проект сме дали една добра възможност за опознаване на нашия град и прекарване на един усмихнат летен ден!
За fortisimo.eu – Интеракт Шумен
0 коментара